— Аз не съм член на кралското семейство. Освен това голяма част от британската аристокрация живее в изискана бедност. Родителите ми не бяха изключение. И двамата бяха антрополози.
— Бяха?
— Баща ми загина, когато бях дете. А когато бях на осемнайсет, майка ми умря по време на разкопки в Непал. За нейно нещастие, най-близкият телефон се е намирал на стотици километри, така че не е имало възможност да се извика лекар, когато апендицитът й се спукал.
— Сигурно си израснала в доста затънтени места.
— Не. Отраснах в „Сейнт Гъртруд”. Мама ме остави там, за да може да работи, без да се притеснява за мен.
В гласа на лейди Ема не прозвуча нито една горчива нотка, но Кени не можеше да има добро мнение за жена, която бе изоставила детето си, за да прекара времето си в търчане по целия свят. От друга страна, ако майка му бе прекарвала повече време, търчейки наоколо, и бе посвещавала по-малко на него, детството му щеше да е много по-приятно и щастливо.
Дай целувка на мама, захарчето ми. Красивото ми бебче. Мама те обича най-много от всичко на света. Никога не го забравяй.
— Имаш ли братя и сестри? – поинтересува се Кени.
— Не. – Тя се потопи по-дълбоко във водата. – Нямам търпение утре да започна проучванията си, а освен това бих искала да разгледам някои забележителности, но преди да се заема с това, трябва да се отбия в някой магазин и да си купя една-две нови дрехи. Да знаеш случайно къде наблизо има студио за татуировки?
Кени така се сепна, че се задави и пенестата струя бира нахлу право в носа му.
— Какво?!
Тя бутна очилата на върха на главата си и го изгледа сериозно.
— Отначало се спрях на теменуга. Но се боя, че заради цвета може да прилича на синина и няма да изглежда красиво. Има толкова цветя, които обичам – макове, грамофончета, слънчогледи – но те са прекалено големи. Предполагам, че роза е добър избор, но пък е малко тривиално за татуировка, не мислиш ли? – Тя въздъхна и отново надяна очилата на носа си. – Обикновено не се колебая толкова, но този път не мога да реша. Ще ме посъветваш ли нещо?
Кени за пръв път в живота си загуби дар слово. Неочакваното преживяване го потресе толкова силно, че той се плъзна под водата и остана там за известно време, за да се съвземе. Но не му се удаде. Преди да остане без въздух, тя започна да го удря по темето. Това дяволски го вбеси и когато изплува, лицето му бе сгърчено в намръщена мрачна гримаса.
— Искаш да си направиш татуировка?
Тя имаше дори наглостта да се усмихне.
— Не подозирах, че в Щатите съществува толкова ясно изразена езикова бариера. И следващия път, когато ти хрумне да си потопиш така главата, не е зле да ме предупредиш. Реших, че потъваш.
Кени усещаше как кръвното му застрашително се покачва и още малко ще го тресне някой инфаркт.
— Това няма нищо общо с езиковата бариера! Просто особи като теб не си правят татуировки!
За пръв път, откакто се бяха срещнали, Ема застина напълно. За миг не направи нищо, сетне едната й ръка се подаде изпод мехурчетата и тя бавно свали очилата си. Остави ги на перваза, редом с бутилката бира, и се втренчи в него с кафявите си очи с цвят на горски мед.
— Какво по-точно искаш да кажеш с това, че особи като мен не си правят татуировки?
Кени виждаше, че я бе засегнал, но да го убият, ако разбираше защо.
— Преди всичко имам предвид благоприлични персони като теб. И консервативни.
Ема се надигна от водата. Изражението на лицето й го нагара да се почувства като провинил се ученик, току-що изпратен при директорката на училището, което не беше твърде далеч от истината.
— Искам да ви уведомя, господин Травълър – мина отново на „вие” тя, – че аз съм най-малко консервативната особа, която някога сте срещали!
Кени понечи да избухне в смях, но в следващия миг хлъцна, разсеян от водните струйки, стичащи се по тези бели, стегнати бедра.
— Щом казвате – едва смотолеви той, също възприемайки учтивата форма на обръщение.
— И съм… аз съм… абсолютно неблагоприлична! Я ме погледнете! Накисната в гореща вана с мъж, когото дори не познавах преди няколко часа!
— Но не сте гола – не се стърпя да изтъкне Кени.
Лицето й порозовя и преди той да успее да мигне, тя се потопи във водата и задърпа презрамките си. Право пред очите му, потънала сред бълбукащите мехурчета – единствено покривало на млечнобялото й тяло – тя свали банския си. Той я наблюдаваше как го измъкна от водата и го захвърли настрани от горещата вана. Банският пльосна кротко върху бетонния перваз, покрит с обли камъчета.