Но дори и в този случай Кени би могъл да потуши скандала, ако Джили се бе държала по-достойно. Тя беше съвсем наясно, че станалото бе инцидент, но откакто любовната авантюра помежду им повехна, тя хленчеше навред колко била нещастна заради него. Заради това всички възприеха хлипанията й като домашна разправия и сега Кени изглеждаше не само като глупак, неспособен да се погрижи за собствените си пари, но и като негодник, който посяга на жените.
Гневът на Дали заради финансовите далавери на бившия му менажер преди боя с Рандъл беше нищо в сравнение с яростния му изблик след този втори скандал. Комисарят направо го сравни със земята.
— Ти си оставаш все същото безполезно, разглезено, богато хлапе, надарено от природата с повече талант, отколкото заслужава, и със сбъркани приоритети. Крайно време е да пораснеш! От този миг си отстранен от игра за неопределен срок. И те предупреждавам… ако искаш да се завърнеш в Асоциацията, преди да остарееш прекалено за турнирите на ПГА старша възраст, се постарай да бъдеш по-тих от водата и по-нисък от тревата.
Кени не желаеше да се оправдава. Не виждаше смисъл. Дали много добре знаеше, че Стърджис Рандъл беше непоносим задник, както и фактът, че Кени никога не би посегнал на жена, но всичко това сега нямаше значение. Кени разбра какво означава да си предаден от човека, който за него беше един от най-важните хора на този свят.
Оттогава не минаваше ден, в който Кени да не проклинаше печалното обстоятелство, че се е родил и отраснал в тексаското градче Уайнет, родното място на Дали, ведно с факта, че Дали се бе заинтересувал от него, когато Кени беше незрял хлапак, кръстосващ градчето в съвсем новото си червено порше, подарено от майка му за шестнайсетия му рожден ден. С изключение на случаите, когато разсъждаваше зряло и разумно и не можеше да не признае, че намесата на Дали бе спасила живота му.
Детството и юношеството, прекарани с луда майка, която го задушаваше с обсебващата си любов, и безразличния и вечно отсъстващ баща, който не го беше достатъчно грижа за него, за да се намеси във възпитанието му, бяха причината Кени да свърне по кривия път. Беше истински хулиган, вилнееше неудържимо из Уайнет, сякаш искаше да опустоши малкия град. Дали Бодин беше единственият, който се изпречи на пътя към пълната му гибел. И точно това най-много болеше. Защото Дали го познаваше най-добре от всички на тази земя, разбираше както никой друг, че единствено голфът имаше значение в жалкото му и безсмислено, разглезено съществуване.
След като приключи безполезния разговор с един от познатите му журналисти в Ю Ес Ей Тудей, Кени чу лейди Ема да шета из кухнята и крайчеца на мрачната пелена на отчаянието лекичко се повдигна. Изглежда, в крайна сметка сексуалното му желание не беше съвсем изчезнало.
Още преди да го отстранят временно от играта, отсъствието на интерес към жените бе започнало здравата да го тревожи. Винаги бе водил интензивен полов живот, но откакто скъса с Джили, не бе пожелавал никоя жена. Постоянно го преследваха натрапчивото чувство на неудовлетворение и съзнанието, че човек, победил в толкова много голф турнири, би трябвало да е доста по-щастлив с живота си. Ала сега се появи лейди Ема и само за часове тялото и духът му живнаха.
Въпреки чадъра и лошия навик да раздава заповеди, тя беше точно свежата струя, от която се нуждаеше особено сега, когато всеки уважаващ себе си голфър бе поел към Огъста за турнира от сериите „Мастърс”, а той си седеше със скръстени ръце у дома заради злостната прищявка на един човек, който се предполагаше, че му е приятел. И нямаше защо да се притеснява, че Ема ще разбуни поредния публичен скандал – последното, от което се нуждаеше кариерата му – когато я зареже. Нямаше начин такава консервативна дама като нея да обяви на всеослушание, че по време на пролетната си ваканция е задоволила сексуалните си мераци, скачайки в леглото с напълно непознат.
Освен това тя го забавляваше, което беше доста странно, тъй като Кени не можеше да понася властни жени. Но лейди Ема беше толкова безпомощна и отвеяна, че за него бе истинско удоволствие да бъде в компанията й и да я поднася.
А и тази уста… и невероятната й енергия… Той се усмихна, представяйки си цялата тази отприщена енергия, докато Ема се извива сластно под него.
Възнамеряваше да я използва с пълна сила, за да отвлече нерадостните си мисли от Огъста, Дали Бодин и живота, който му се струваше все по-безсмислен. Да, сър, лейди Ема беше точното лекарство, от което се нуждаеше.