Ема за трети път изтърва белачката за картофи – изящно лъскаво творение на германската индустрия. Прехапа устна и се съсредоточи върху морковите. След няколко часа всичко щеше да свърши.
— Какво става с картофите?
Тя изтърва белачката за четвърти път и се обърна.
С широка усмивка Кени пристъпваше към нея.
Ема оцени по достойнство светлокафявия панталон, в който се бе преоблякъл, докато тя се бе опитвала да подремне, в комплект с черна тениска с логото на „Американ Експрес”. Тези неутрални тонове, в съчетание с тъмната коса и загоряла кожа, великолепно контрастираха с теменужените му очи.
Той отвори вратата на фурната, взе нож и бодна един картоф.
— Почти са опечени. Пилешките котлети готови ли са?
— Пилешки котлети? – Тя напълно бе забравила за пилешките котлети.
Кени се изправи и кимна към внушителната купчина моркови, които Ема току-що бе обелила.
— Ако Бъгс Бъни намине за вечеря, със сигурност ще заподскача от щастие.
Тя примигна и сведе поглед. Вместо да изчисти само няколко моркова, беше обелила всички в пакета. Предостатъчно за десетина салати.
Кени й се ухили разбиращо и с лениви движения извади купа и тиган от различни шкафове. Изневиделица се появиха кутия с брашно и пакетче масло. С бавно завъртане на ръката той загреба пилешките котлети и ги пусна в цвъртящото масло в тигана.
— Наглеждайте ги, докато донеса бутилка вино.
Тя се втренчи тъпо в тигана. Пулсът й препускаше, стомахът й сякаш се бе свлякъл в петите. За миг я връхлетя съзнанието за мащаба на това, което губеше – десет години, изпълнени с мечти за уравновесен и мил съпруг, кротък и разсеян учен, с кожени кръпки върху лактите на сакото и мастилени петна по пръстите. Другите жени може и да копнееха да укротят ослепителен бохем с гъста черна коса, великолепно тяло и теменужени очи, но не и тя.
Кени се върна от гаража с бутилката и намали огъня под котлетите, които вече бяха започнали да димят.
— Лейди Ема, успокойте се, иначе има опасност да се изпарите още преди да приближим до спалнята.
— Аз съм спокойна! Съвършено спокойна! – Младата жена пое дълбоко дъх, осъзнала колко глупаво прозвуча, особено след като и един слепец можеше да види, че е опъната като струна. – Моля, наричайте ме Ема. Никога не използвам титлата си.
— Ъхъ. Щом сте толкова спокойна, защо подскачате всеки път, когато ви погледна?
— Не подскачам! – Тя преглътна, докато наблюдаваше как пръстите му въртят тапата, както й се стори, цяла вечност. Замисли се как много скоро тези лениви ръце ще шарят по тялото й, сетне си напомни, че върху палеца му няма петно от мастило и нито следа от мазол върху дългите фини пръсти.
— Добре тогава. В такъв случай ще ви подложа на тест. – Той измъкна тапата, извади две изящни, високи кристални винени чаши от шкафа над печката и наля виното. – Ето какво ще направя. Само за да ви докажа, че съм прав. Ще докосна една от частите на тялото ви, а вие трябва да стоите напълно неподвижно. Ако помръднете, значи, вие губите, а аз печеля.
— Къде смятате да ме докосвате?
— Където си избера.
— О, не мисля, че идеята е добра.
— Идеята е отлична. – Той й подаде чашата с вино. Пръстите им се докоснаха и тя подскочи.
— Загубихте – обяви Кени с триумфален блясък в очите.
— Това не е честно!
— Защо?
— Защото… когато казахте част от тялото… ами аз, естествено, си помислих, че…
Той повдигна вежди многозначително.
— И какво точно си помислихте, лейди Ема?
— Само Ема! Помислих си… о, няма значение! – Тя грабна една краставица. – Прав сте. Наистина съм малко нервна. Но това е съвсем естествено. Аз никога… никога не съм правила нещо подобно. – Вторачи се в нещастната краставица, която стискаше конвулсивно, осъзна какви асоциации може да събуди и я захвърли, сякаш беше един от горещите картофи, които се печаха във фурната.
— Май никога не сте наемали мъж за една нощ? – подсмихна се той.
— О, Господи… нужно ли е да се изразявате по този начин?
— Старая се да се изразявам колкото се може по-любезно. – Той обърна котлетите. – А сега защо не довършите салатата, за да можем най-сетне да хапнем?
Ема се насили да се съсредоточи и след още няколко кулинарни гафа двамата най-после седнаха в трапезарията край масата със стъклен плот, с подпори от лъскав черен мрамор. Сякаш с магическа пръчка се бяха появили прибори, бели ленени покривчици, в комплект с бели салфетки за маса, тъмносини порцеланови чинии със златни кантове по края и масивни сребърни прибори. Компаньонът й определено умееше да подбира приятелите си. Беше виждала в Англия неколцина „колеги” от професионалното поприще на Кени и никак не й се бяха понравили – красавци без пукнат грош, продаващи своя чар в замяна на гостоприемството на приятелите си.