— Мисля, че мога да разпозная собствените си чувства! А и трябва да признаеш, че ти доста ме улесни. Макар да ми е абсолютно непонятно защо трябва да плащаш за мъж.
— Да, наистина те улесних. При това доста.
Кени спря на червения светофар и я погледна.
— Виж, Ема, не съм искал да те оскърбя. Признавам си, доста се увлякох. Но ти умираше от желание да се позабавляваш за една нощ с непознат и честно казано, аз не виждам нищо лошо в това.
— Ти ме излъга за всичко. Ти си прочут професионален голфър, а не придружител. И според заглавието на онази корица си милионер. – Изведнъж я осени прозрение. – И онази къща изобщо не е на твой приятел. Твоя е, нали? Всичко, което ми наговори, е било лъжа.
— Ти ми лазеше по нервите – призна негодникът и подкара от кръстовището.
— Аз! Аз не съм направила нищо.
— Ето това е опашата лъжа! Ти започна да ме командваш от мига, в който ме видя, съставяше дневен ред, раздаваше заповеди и ме ръгаше с онзи чадър.
— Никога не съм те ръгала с чадъра.
— Имах такова чувство.
— Извинявай – процеди тя ледено.
— Добре. Аз също се извинявам, така че сме квит.
— Нищо подобно.
За пръв път Ема се замисли за ролята на Франческа в цялата история. Но докато си припомняше разговора им, не се сещаше Франческа да й е споменавала, че Кени е професионален придружител. Тъкмо обратното, тя го бе описала като свой приятел. Тогава откъде й бе хрумнало, че той е жиголо? Тя съвсем ясно си спомняше, че бе попитала Франческа дали седемдесет и пет долара на ден е достатъчно заплащане.
Чак сега в съзнанието й изплува смехът на Франческа.
— Кажи му, че аз съм казала, че тарифата му е петдесетачка на ден. – Приятелката й, естествено, изобщо не е имала представа до какво ще доведе тази нейна невинна шега.
Но Ема нямаше повече сили да спори с него.
— От тази работа нищо няма да излезе, господин Травълър. Очевидно е, че не ме харесвате, а аз определено не понасям…
— Това не е съвсем вярно. Когато не размахваш онзи чадър и не ми нареждаш какво да правя, компанията ти ми доставя истинско удоволствие. – Той свърна по четири лентовата магистрала. – С теб поне не е скучно, което почти не може да се каже за хората, с които се срещам.
— Поласкана съм. Но горчивата истина е, че и двамата няма да можем да забравим лошото начало на запознанството ни. Още утре сутринта ще се обадя на Франческа и ще я помоля да ми препоръча някой друг, който може да ми помогне. Не е нужно да се виждаме отново.
Колата намали скорост.
— Ще се обадиш на Франческа?
— Ще й кажа, че имаме несъвместимост на характерите. Тя ще разбере.
— Аз… ъ… предпочитам да не замесваме Франческа в тази история.
— Не мога да не го направя. Тя настоя да й позвъня веднага щом пристигна и да й кажа как съм се устроила.
— Не се и съмнявам – промърмори Кени и я изгледа преценяващо. – Ето какво ти предлагам. Аз ще ти плащам по сто долара на ден, ако ми позволиш да остана твой екскурзовод. Ще ти бъда шофьор и ще те возя, където пожелаеш. Ти трябва единствено да се наслаждаваш на природните красоти и историческите забележителности и да продължиш да докладваш на Франческа, че всичко е наред и ние се разбираме отлично.
Ленивият идиот се бе изпарил. Мястото му бе заел решителен непознат с твърдо стиснати челюсти и напрегнат поглед. Отне й секунда, за да подреди парченцата от мозайката.
— Франческа те държи с нещо, нали? Точно заради това си се съгласил да изпълниш молбата й.
— И така може да се каже. – Спътникът й отби от магистралата по страничен път, после зави към паркинга на разкошен хотел.
— Какво е то?
— Мисля, че тази вечер и за двама ни мелодрамата беше повече от достатъчна.
— Напълно съм съгласна.
— Сто долара на ден. Съгласна ли си?
Ема го зяпна като хипнотизирана. По лицето му нямаше и следа от закачливото изражение, а вечно ухилената му уста представляваше тънка линия. Този мъж бе свикнал да получава това, което желае.
Сега Ема осъзна, че го бе подценила от първия миг на срещата им, и се запита колко още хора бяха сторили същото. Самата тя никога повече нямаше да повтори същата грешка.
— Двеста – чу се да изрича само за да му натрие носа. – Плюс разходите. – Една част от нея се питаше дали окончателно не се е побъркала, но друга направо бе отмаляла от обзелото я облекчение. Не беше сигурна дали този Аполон го осъзнава, или не, но за следващите две седмици тя бе придобила пълен контрол над него. От този момент Ема притежаваше Кени Травълър, а след всичко, което й бе причинил тази вечер, тя не изпитваше ни най-малки угризения на съвестта и бе твърдо решена да го използва, за да постигне целта си.