Ако на негово място беше друг американец, Ема просто щеше да се засмее на закачката, но нещо в маниерите му я караше да се държи сковано и превзето като Хельн Пруит, преподавателката по химия в „Сейнт Гъртруд”.
— И в качеството си на такава… – поде Ема и замълча, докато надутата фраза отекваше в ушите й. Боже, тя дори звучеше като Хелън Пруит. – През последната година работя над статия за лейди Сара Торнтън, англичанка, която е пътешествала из Тексас през седемдесетте години на деветнайсети век. Тя също е възпитаничка на училището „Сейнт Гъртруд”. Статията ми е почти готова, но преди да я завърша, трябва да посетя няколко библиотеки. И тъй като сега е пролетната ваканция, реших, че е най-подходящото време за едно пътуване. Франческа ви препоръча като прекрасен екскурзовод и ме увери, че петдесет долара на ден са достатъчни за услугите ви.
— Услуги?
— Като мой екскурзовод – повтори тя. – По-точно шофьор.
— Ъхъ. Е, радвам се да чуя, че имате предвид само това, защото, като казахте „услуги”, си помислих, че имате наум нещо друго, което петдесет долара едва ли ще покрият.
Той все още изглеждаше развеселен, въпреки че Ема не проумяваше защо.
— Шофирането няма да е малко. Освен Далас искам да посетя университетската библиотека на Тексас и…
— Шофиране? Значи, това е всичко, което желаете.
Е, не беше точно всичко, което желаеше, но сега не беше време да споменава, че би искала от него да й покаже порочната страна на тексаския живот.
— Това е доста голям щат.
— Не. Имах предвид, че не желаете други услуги.
— А вие какви други услуги предлагате?
Той се ухили.
— Ето какво ще ви кажа: ще започна с основния пакет, а по-късно ще договорим екстрите.
С ограничените й финанси неясното бъдеще й прозвуча доста притеснително.
— Аз винаги съм смятала, че е по-добре да сме наясно с нещата от самото начало, не сте ли съгласен?
— Засега сме достатъчно наясно. – Той отвори пасажерската врата и с любезен жест я покани да влезе. – Вие ми плащате петдесет долара на ден, за да ви бъда шофьор две седмици.
— Направила съм списък с местата, които бих искала да посетя.
— Не се и съмнявам. Внимавайте да не си защипете полата. – Кени захлопна вратата и заобиколи от другата страна. – Бихте могли да си спестите парите, ако си купите пътна карта и вземете кола под наем. – Затвори вратата и пъхна ключа в стартера.
Разкошното купе на автомобила ухаеше на скъпа кожа и образът на херцог Бедингтън изникна неканен в главата й. Ема побърза да го пропъди.
— Аз не умея да шофирам – призна тя.
— Всеки, който е навършил четиринайсет, умее да шофира – оповести спътникът й, метна нехаен поглед през рамо и потегли към изхода. – Отдавна ли се познавате с Франческа? – подхвърли той и се включи в магистралата.
Ема откъсна с мъка взор от километража на кадилака, чиято стрелка според нея се придвижваше застрашително нагоре. Насили се да повярва, че уредът показва в километри, а не в мили*.
[* Една миля е равна на 1,6 км. – Б. пр.]
— Запознахме се преди няколко години, когато продуцентската й компания избра околностите на нашето училище – които, между другото, са доста живописни – да заснеме няколко интервюта с английски актьори за предаването й „Франческа днес”. Двете си допаднахме и оттогава поддържаме редовна връзка. Възнамерявах да я посетя, докато съм тук, но тя и съпругът й временно са се преместили във Флорида.
„Самолетите летят до Флорида”, помисли си Кени. Започваше да подозира, че Франческа отлично знае какъв трън в задника може да бъде лейди Ема и точно заради това му я бе натресла.
— Колкото до разходите ви… – Лейди Ема доби разтревожен вид, докато оглеждаше колата му. – Това е доста голям автомобил. Сигурно за бензин отива цяло състояние.
Върху челото й се появи малка бръчка и тя задъвка замислено горната си устна. Искаше му се да не го прави. Беше дяволски неприятно. Тя го дразнеше безумно от мига, в който за пръв път си отвори устата, и той мислено се закле, че ако още веднъж му посочи нещо с проклетия си чадър, ще го строши в коляното си. Но като видя как се извиват тези влажни устенца, заради които всеки мъж охотно би се разделил с двеста долара за час, започна да се чуди как ще оцелее през следващите две седмици.
В леглото.
Идеята го осени внезапно и заседна в главата му. Кени се усмихна. Точно този начин на мислене го бе направил шампион на три континента. Най-добрият начин да не й извие врата, бе колкото се може по-скоро да я отърве от дрехите й. За предпочитане още през следващите два дни.
Да я свали толкова скоростно, определено беше предизвикателство, но Кени и без това нямаше какво друго да прави, затова реши, че не е зле да се пробва. Замисли се за петдесетте долара на ден, които се предполагаше, че тя ще му плаща, сетне си припомни трите милиона долара хонорар, който бе получил през тази година от реклами, и мислено се ухили. За пръв път се усмихваше при мисълта за пари, откакто онзи мошеник, мениджърът му, го въвлече във финансов скандал, довел до временната му дисквалификация и отстраняване от голф турнира за професионалисти.