Нашата първа българска група пристигна на 6 май 1999 г.
Организирано от сестрите евхаристинки при католическия манастир „Св. Йосиф“ в София с благородното спонсорство на австрийското сдружение „Приятели на Меджугорие“, бяхме пропътували 1480 км за вярата. И видяхме с очите си истината — в Меджугорие няма следи от последната война, завършила преди пет години. Бяхме настанени в три частни пансиона, удобни и чисти като хотелите на Западна Европа.
Гостоприемството на местните хора е първото, което ни очарова. По време на закуската ни на следващия ден в 7:45 в утринната емисия на местното радио съобщиха за българското присъствие. Беше неделя. След час на празничната литургия в новия молитвен дом бяхме с братя и сестри от Италия и Бразилия. В края на проповедта италианският свещеник призова от амвона всички присъстващи да се молят за доброто бъдеще на България. Нашата група отвърна с „Амин“! Станали на крака, изпяхме „Христос Воскресе“. После всички се молихме за доброто бъдеще на Бразилия — присъстващите вярващи отговаряха с „Амин“! После за бъдещето на Италия… И младите италианци отговориха с „Амин“, после също изпяха за възкръсналия Христос! Тук местни хора и гости имат чувството, че са братя и сестри от Един Баща. Това усещане за едно цяло и общ език изпитахме с благоговейна радост и ние.
Още същия ден следобед, макар термометърът вън да отчиташе 32 градуса, цялата ни група от десет сестри евхаристинки и 45 миряни тръгна на поклонение към възвишението, където за първи път Света Богородица се е явила на децата. Местните хора твърдят, че ако човек измине бос пътя от шосето до Кръста на хълма, каквото поиска от Бог, ще се изпълни. Още в началото срещнахме поклонници от Южна Корея, Германия, Франция. Те се изкачваха боси и мълчаливи, унесени в своя молитва. Един кореец носеше на раменете си момче инвалид. Двамата бяха боси. Някой каза на английски, че Бог ги пренася по пътя на вярата! Камъните бяха малки, остри, пареха. Няколко човека от нас също се събуха: те искаха да преживеят част от мъчението, когато Иисус Христос е носел Кръста Си към Голгота… Събрани около кръста на мястото, посочено от децата за явяването на Госпа, всеки човек се молеше за нещо, което би желал да получи. После всички се молихме за мир в онези земи на бивша Югославия, които все още са заплашени от военна сила.
Вечерта Евангелието в катедралния храм беше прочетено на осем езика. Следващата вечер — на дванадесет. Стотици хора, излезли от храма, поискаха да видят Светата Дева така, както се е явила преди 19 години на четирите момичета и двете момчета. Някои насочиха камери и фотоапарати на юг, където залязваше слънцето, тъй като очакваха тя да дойде от светлината. Една жена от Португалия каза, че я видяла сред множеството хора в бели дрехи. Друга беше чула гласа й: „Помагайте на страдащите!“ Трета… Всеки я чуваше и виждаше така, както искаше да я срещне в живота — красива, добра, милосърдна. Казват, че тя се явява за предсказания и помощ на вярващи християни на Запад, тъй като те най-често я призовават в молитвените си броеници. За хората с упование в Бог нейното явителство не е чудо, а реалност. Затова все по-често я наричат Кралица на Мира и знаят, че в небесната си утроба тя носи любов, утеха, сила.
На следващата сутрин след закуската се изкачихме на втория хълм с огромен мраморен кръст, който се вижда от центъра на селището. На 14 спирки по пътя сестра Марта четеше молитви към Божията майка, предала Единородния си Син в жертва за изкуплението на човешкия род. Молитвите се отнасят към всеки човек: „Научи ни да разбираме смисъла на жертвата в нашия живот и всеки път, когато Бог ни дава изпитания, да откриваме Неговия промисъл за доброто на нашата душа.“
В следобедните часове посетихме общността „Полето на живота“, където 90 момчета наркомани се лекуват само с труд и молитва. Общността е на пет километра от центъра, основана е от сестра Елвира, монахиня от ордена на Сестри на милосърдието в Италия. Тя напуснала своя молитвен кръг и започнала да събира момичета и момчета на Рим, зависими от опиати. В началото създала условия те да се изолират от вредната за тях среда и без медикаменти постигнала добри резултати. По-късно такива комуни били основани в различни градове на Италия, а благородното дело се пренесло в по-големи градове на Европа и по целия свят. В „Полето на живота“ средната възраст на момчетата, лекуващи се от наркотична зависимост, е 25 години. Всички тук наричат сестра Елвира Майка на комуната…