— Шарли, един червен мъж би ли се държал някога така, би ли оскърбявал по такъв начин своя небесен Маниту? Кой тук още може да твърди, че бледоликите били по-добри и по-културни от исконните деца на саваната? Ако има Див запад, то той е подивял само благодарение на белите нашественици, на които ние някога сме гледали като на божества! Хоуг!
«Хоуг» при него беше думата за свято уверение, равнозначно на нашето «амин».
След известно време се върнаха от погребението на убитите шестимата кавалеристи. Те носеха всичко, което още бяха намерили по джобовете. Сред нещата се намираха и бележки, от който ние узнахме точните адреси на техните близки. После бе дадена команда за обяд. Аз, от само себе си се разбира, бях поканен заедно с Винету на офицерската трапеза. Офицерска трапеза! Имаше колкото си щеш блюда. От тях на човек бе достатъчно само да си реже от еленовия бут, сложен върху парче нерендосана дъска.
После бяха свикани членовете от състава на съда, който се състоеше от офицерите и трима унтерофицери. Винету и аз присъствахме като свидетели и също индианците кедо трябваше да се явят, за да отговорят на евентуални въпроси. Когато всички тези персони се събраха, бяха доведени Грайндър и Слек. Те се явиха вързани и бяха пазени от по двама войника.
Двамата обвиняеми не изглеждаха съкрушени. Тяхното държане беше по-скоро много уверено и думите им прозвучаха направо нагло, когато заявиха, че не могат да признаят присъстващото жури. Те във всеки случай добре съзнаваха, че прясно нападалият сняг ни е отнел възможността да приведем необорими доказателства, и се перчеха с това. Тези доказателства можеха да се състоят само в намиране ограбеното злато, фактът, че бяха подарили на кедо-индсманите конете и пушките на убитите, нямаше почти никаква стойност, защото те и без убийство можеха да са стигнали до тяхно притежание, а и най-вече за това, че според обичая на саваната свидетелството на двама червенокожи не чинеше повече от нищо.
Не мога да твърдя, че капитанът в качеството си на председател водеше по много хитър начин разпита, но в случай че искам да бъда откровен, трябва да призная, че и на мен на негово място нямаше да се удаде да накарам престъпниците да признаят деянието си. Основното доказателство, което при настоящите условия можехме да приведем, беше обстоятелството, че те с умисъл не бяха подминали убитите, а така бяха нагласили ездата си, че да застигнат братята едва след настъпването на мрака. Вярно, тези следи също вече не бяха налице, ала ние можехме да се закълнем. За съжаление с това се доказваше само настигането, но не и убийството на Бърнинг.
По тези причини разпитът се състоеше само от обвинения от страна на капитана и отхвърлянето на неговите твърдения от страна на обвиняемите. Тяхната наглост се покачи до степента на присмех и предизвикателно самоувереност, а хулите им достигнаха такава нечуваност, че накрая аз вече не можах да издържа и помолих председателстващия, ако не да приключи, то поне за днес да прекъсне.
— Прекъсне? — попита с хилене Грайндър. — Това ние не можем да позволим. Ние искаме или незабавно присъда на основание непоклатими доказателства, или моменталното ни освобождаване. Нека ослепея на място, ако се съгласим на нещо средно между тези две позиции!
— Да — вметна Слек, — или ни обесете, или ни освободете! Нещо друго няма. Това, което изнасят срещу нас тоя мистър Бейър и индианецът му, е толкова смехотворно, че направо ми дожалява за тяхната глупост. На нас то хич нищичко не може да навреди, но за да докажем невинността си даже в излишък, ние искаме да им дадем един шанс да отстоят своите твърдения. Вкарайте ни тази вечер заедно с тях в някое тъмно помещение и дайте на всеки по един хубав остър нож в ръката! Ако те се съгласят на този рицарски метод на аргументация, то нека Бог ме направи хахо, ако не им втъкнем нашата невинност по такъв начин между ребрата, че утре на заранта ще е останало само вонящата им леш. Ти кандисваш ли така, Грайндър?
— С най-голямо удоволствие — отговори запитаният. — Не един и двама вече са падали под ножовете ни и за мен ще бъде истинско блаженство, ако тези така наречени джентълмени склонят на твоето предложение. За съжаление аз съм убеден, че няма да им стиска да се решат. Да лъжат, могат като разпрани, ама дали и да се бият? Pshaw!
Аз хвърлих един въпросителен поглед към Винету; той отговори утвърдително само с клепачи. Ето защо казах:
— Това е фукльовщина, повече нищо! Ако се съгласим с предложението, те веднага ще го оттеглят.
— Да го оттеглим? — разкикоти се гръмогласно Грайндър. — Двама такива прочути и опасни ножари като нас щели да отстъпят! Тая мисъл е толкова смешна, толкова тъпа, та чак не намирам думи да я окачествя.