— Признавате ли убийството и грабежа?
— Не, и пак не! Ние сме невинни!
Тогава Винету даде с ръка знак за мълчание и каза по своя спокоен, проникновен начин:
— Тук стои Винету, вождът на апачите, а тук стои неговият приятел и брат Олд Шетърхенд, на когото още никой враг не е съумял да противостои. Досега аз не съм изрекъл нито дума, но сега ще кажа какво ще се случи. Хората ще ни зарезят и обградят после плевнята, за да не побягнат убийците от страх през дървените стени. След това нашите ножове ще пронижат въпреки тъмнината гърлата на злодеите, защото очите ни са свикнали да пробиват мрака. Ние сме като змиите, които човек не чува, когато допълзяват. Днес бяха изговорени достатъчно безполезни приказки. Сега ще последват делата и хората няма да чуят нищо друго освен предсмъртните крясъци на убийците, които ще паднат под нашите ножове, също както те са намушкали Бърнинг със своите! Можем да започваме!
Маниерът и начинът на говорене на Винету отказа едно направо съкрушаващо въздействие върху негодяите. Те повдигнаха с треперещ тон протест — напразно. Молеха, заплашваха, проклинаха — също напразно. И дори когато факлоносецът напускаше помещението свиваха юмруци и ревяха за обезумяване и ослепяване. Едва когато вратата бе зарезена, замлъкнаха и от този момент избягваха всеки, даже най-лекия шум, за да не привлекат вниманието ни към мястото, на което се намираха.
Що се отнася до нас, ние нямахме намерение да ги намушкаме, а чрез смъртен страх да ги доведем до признание. Бяхме убедени, че ще се пазят да ни нападнат, ала въпреки това пренесохме тихо одеялата си от единия ъгъл в другия и се излегнахме после с изпънати крака така, че всеки, който приближеше да се натъкне първо на тях. После зачакахме с ножове в ръце, готови всеки миг за незабавна отбрана.
Липсваше ни, наистина, всяко мерило за точно определяне на времето, ала аз отчетох половин час и още един, без нашите изострени от тренинг уши да доловят някакъв шум. И тогава съвсем из един път стана изключително студено, толкова студено, че пронизваше чак до мозъка на костите, а късо време след това над покрива взе да се носи безпаузно едно глухо, гнетящо бучене. Само няколко минути по-късно чухме навън да се вика:
— Виждате ли огньовете на свети Елм по всички остриета и ъгли? Идва близард, близард! Спасявайте се в блокхаусите, бързо, бързо!
Близард означава най-ужасната снежна буря на запад от Мисисипи, която, идвайки винаги от север, се известява с едно съвсем рязко и силно спадане на температурата и отминава бързо, наистина, но по отношение опасността не отстъпва на страховитата вюга на високопланинска Азия. Той често бива придружен от електрически явления и въпреки зимния сезон светкавиците и гръмотевиците не са рядкост. Горко на този, когото близардът изненада на открито или в някоя нездраво уплътнена постройка! Той поваля или отнася всичко със себе си и покрива всеки предмет с еднометров снежен саван.
Виковете отвън бяха замлъкнали — пазачите бяха избягали в блокколибите. И ето че връхлетя първият пристъп на вятъра, който сякаш искаше да помете всичко от земята, всичко да изскубне от гнездото му. Над нас виеше, скрибуцаше, стенеше и ревеше, като че бяха отприщени някакви невидими водни талази, незнаещи ни бряг, ни милост. Гръмотевици тътнеха, светкавици процепваха мрака. Вътрешността на плевника се изпълни с фин, но гъст снежен прах, който орканът навяваше през пролуките. Ние треперехме от студ и тракахме зъби, макар да се бяхме затънали плътно в одеялата. Почвата се тресеше, плевнята се люлееше. Това продължи направо повече от половин час, после в беснеенето на стихията настъпиха къси интервали, в които чувахме Грайндър и Слек да пъшкат, стенах и хъхрят. Може би само от страх? Това сега не можехме да знаем. Сетне орканът събра силите си за един последен, могъщ блясък. Земята потрепери под нас, плевникът изпращя, наклони се надясно, наляво, след това задната му част се сгромоляса с трясък. И близардът сякаш се бе задоволил с това, защото сега тишината настъпи също така внезапно, както внезапно беше дошъл ураганът. Опасността беше отминала.
Наистина ли отминала? За Винету и мен — да, дали обаче и за другите? Изпод развалините на срутената половина на плевнята си проправи с мъка път една фигура и побягна със силен рев — беше Слек. От другия ъгъл се разнесоха нечленоразделни звуци, като че някой искаше да извика, но не можеше. Отвихме се от одеялата и тръгнахме нататък. Там Грайндър лежеше между разтрошените дъски под една греда, която почти му бе вгънала гърдите. Аз я вдигнах, а Винету изтегли ранения, който изпадна в безсъзнание още щом бе освободен от тежестта. Понесохме го към офицерското жилище, при чиято врата ни засрещна капитанът, тръгнал да види какви щети е причинил близардът на форта. Той се върна заедно с нас. Когато внесохме Грайндър вътре и го положихме до огъня, можахме да видим неговите наранявания. Всички изкрещяхме от ужас. Една дъска беше паднала с острия ръб напреки лицето му и беше смазала основата на носа и избила двете очи.