Кучетата до момента бяха при нас — всяко вързано със сиджимка към своя господар. Но сега, когато обградихме мястото, бяха пуснати. Те се стрелнаха между камъните и скоро долових редом с яростния им лай едно дълбоко и сърдито ръмжене. Данданията спря за кратко време и после се придвижи към срещуположната на мен страна. Докато на вълка налита направо на гърлото, спрямо мечката кучето на лапландеца се държи предпазливо. То я примамва да излезе от леговището, без самото да се подхвърля на опасност. Така и днес не се чуваше някое от кучетата ни да е получило удар. Отсреща много скоро отекна изстрел и веднага след него втори. После хайката надигна триумфиращ вой, по който веднага се разбра, че мечката е повалена.
— Неете, мъртва ли е? — провикна се през поляната стоящият вдясно от мен Анда.
— Mije lepe winsam! (Ние победихме!) — отговори запитаният. — Wiesodake le tarfok. (Мечката е мъртва.) Елате насам, kratnatjeh [23]!
Побързахме към викащия. Мечката лежеше безжизнена на земята. Младият Неете я беше оставил да приближи на две крачки, тикнал сетне дулата на двуцевната си пушка в разтворената паст и дръпнал два пъти спусъка.
— Тя е заела, че е мое еленчето, което изяде — рече той доста равнодушно, — и затова дойде аз да я убия.
При лапландците всеки член от фамилията има собствени животни при стадото с негов собствен, определен [???]. Още при рождението бащата подарява на детето един елен; при кръщенето то получава втори; който открие първия му зъб, трябва да му подари трети. Домашната прислуга също получава своето възнаграждение и специалните подаръци в елени и ето как един ратай, който се сдомява за някоя ратайкиня и присъединява нейните животни към своите, много лесно събира стадо, правещо го самостоятелен мъж. По тая причина при лапландците няма същинска немотия, освен ако чрез някоя епидемия или безснежен студ не изгуби стадото си. В този случай животните не могат да освободят мъха, представляващ тяхната зимна прехрана, от леда и са обречени окаяно да загинат от глад.
— Sotn le anak (Това е мъжкар) — рече чичото. — Одерете му кожата и го нарежете на парчета, за да можем по-лесно да го носим. Тялото принадлежи на нас, лапите ще дадем…
Той спря посред изречението. Моето присъствие, види се, му попречи да си довърши приказката. Аз заподозрях причината. Лапландците са в голямата си част християни, ала си имат още много езически обичаи от отколешно време, на които много държат, макар че с крайна неохота допускат чужденеца да го забележи. Може би и мечите лапи щяха да бъдат обречени на Термес — едно от техните по-раншни божества, на чиято статуя, един грубо обдялан пън, все още много лапландци издигат скрито светилище в някой потаен лес. И лапите наистина бяха отделени и вързани заделено наедно.
— Вижте колко са постали вече! — каза Неете, синът на Пент. — Този мечок не е бил смушен в земята и нещо го е смутило в неговия зимен сън. Той е тръгнал да търси някое друго място и е огладнял. Пристигна така тихо, че аз го съзрях едвам когато чух клетото същество да избрехтява за последен път. Дано душата му вечно странства като дух в metse [24]!
Отделните късове от убитото животно, което сигурно бе имало една дължина от шест стъпки, бяха взети и ние поехме по обратния път. Когато стигнахме при мястото, където Пент се бе отделил от нас, аз спрях.
— Още не се е върнал — казах. — Няма ли да е по-добре да видим какво става с него?
— Не бива — отговори чичо Сете. — Той е повелителят и заповяда никой да не го следва. Ние сме длъжни да се подчиним.
— Но ако му се е случило нещастие!
— Аз не го вярвам. Той познава всяка стъпка ширина от тази местност, всяко дърво в гората и всяко животно, живеещо тука. Ние можем да бъдем напълно спокойни. Той сигурно се е върнал при колибата.
— Това е много съмнително. Той като ловец съвсем определено щеше да се присъедини към нас, за да ни помогне да повалим мечката.
— За тая цел ние си бяхме достатъчно мъже, той го знаеше. Нека значи спокойно си продължим!
Ние изминахме обратно горския участък, спуснахме се по скалистия хълм и се намерихме отново по блатистата равнина, където сложихме ските и можехме по-бързо да се придвижваме. Северното сияние беше пред угасване, когато достигнахме колибата.
Скелетът на тази колиба бе образуван от известен брой пръти, които бяха така забити в земята, че върховете им горе се събираха. Понеже татко Пент се числеше към заможните лапландци, те бяха покрити с двоен пласт еленови кожи, а горе беше оставен един отвор, та да може да се изтегля пушекът. По време на спане обаче той биваше затварян, за да не бяга топлината. Това кожено покривало се простираше още на известно разстояние над земята, което позволяваше да се съхраняват под него провизии. Сега през зимата жилището беше покрито от дебел свой замръзнал сняг, който не допускаше да проникне никакъв студ във вътрешността. В средата на жилищното помещение се намираше, както вече казах, огънят, над който бе провесен един меден котел, закрепен със синджир горе за един от прътите. Околовръст бяха проснати върху пласт сено меко ощавени кожи, формирайки по този начин местата за спане и сядане за членовете на семейството и кучетата. Посудата висеше по наклонените стени, а горе, в близост до димохода, бяха окачени еленови бутове и шкембета, съдържащи сиренето и замразеното мляко, а може би и служещата като универсално целебно средство еленова кръв.