Който е здрав в коленете, за него ски-бягането не е трудно, а татко Пент сега летеше значително по-леко. За два часа достигнахме колибата, чиито обитатели вече бяха започнали да се безпокоят.
Когато седнахме на мечо месо край огъня, той разказа целия случай. Последицата от неговото изложение беше едно бурно хвалебствие, проявено към мен от всички страни. Чичо Сете и младият Нете ми подадоха благодарствено ръка; какке Кайра и Анда ми кимнаха с хрисимо радушие; а пък красивата Маря ми се усмихна така лоено-чародейно, че лицето й замяза на белена шунка, пристигаща направо от соса. Ами добрата стара майка Снйера…? О, горко! Тя се обърна към своя съпруг със сладък тон:
— Attje, to mon etsap! (Татко, аз го обичам!) — А после се обърна към мен: — Tjalmit tappo, to mon kalkap tjulestet! (Затвори си очите, аз ще те целуна!)
Тя се хвърли към мен с такава бързина, сякаш искаше да ме «karket» [72] наместо «tjulest» [73], и тази единствена «tjulastak» [74], която отнесох от Лапландия вкъщи, имаше съвсем същата каденца [75] и същата хидродинамична мощ на шише-грейка, когато му източваш водата. Признавам, че и друго нещо затворих освен само очите.
Татко Пент зяпаше с подхилкване. Сетне бръкна в един от големите си джобове и измъкна талисмана, който си беше прибрал от ратая, преди да се отправим към оградата от рога. Той наистина го хвърли в огъня и се врече:
— Хера, ето че правя каквото ти бях обещал. Ти ми доказа, че този saiwa tjalem не е свещен текст. Нека огънят го изяде. Ти обаче остани при нас, докато ти харесва, защото ние те обикнахме, а ти си толкова умен и любезен, все едно си наш брат… Mon kalkap wuortnot! (Аз ще го потвърдя с клетва!)
Огънят погълна редовете на неизвестния «шегобиец». Духът на Хайне сигурно ще прости, дето татко Пент вече няма да носи този стих като saiwa tjalem върху сърцето си…
Кафърския гроб
1. На черния континент
Като исполински сфинкс, чиято загадка от хилядолетия чака своето разрешаване, лежи откъм южния край на Стария свят и плакната от два могъщи океана богатата както на контрасти, така и на тайни, безмерна суша на Африка. Стотици хиляди квадратни мили тук са под проклятието на безплодието или образуват обширни степи, чиято оскъдна растителност единствено през дъждовния период позволява съществувание на скокливата антилопа и сродните й видове. Безбройни потоци се втурват през пролетта гърмящи и разпенени в долините, за да пресъхнат само след кратко време в сухия пясък и отбележат своя бяг с хаотично разпилян чакъл и каменни отломъци. А където цивилизацията [76] се осмелява да постави дръзкия си крак върху съпротивяващата се земя, тя трябва да се приготви за битка със стихии, повеляващи над смъртта и гибелта. И току до тези неплодородни райони една грандиозна природа твори най-гигантските растителни и животински видове на земното кълбо. Докато пустинният зной задушава и най-малкия кълн тревица в изгарящия пясък, недалеч оттам се носят по езерни води масите на «безотечествената фанна»; гъсти гори от талеб извисяват към небето своите палмови корони, а могъщият боабаб простира от мощния си ствол масивни клони към палещото светило. Тук, в мъртвата степ, човек едва ли би повярвал в наличието и на най-низшето насекомо или червей, а там, още при периферията на пустошта прокънтява гласът на лъва; жирафът пасе във върхарите на дърветата; по-нататък земята тътне под стъпките на слона и носорога и хипопотамът се въргаля в дълбоката тиня на застоялите води.
[# Вж. Карл Май, Събрани съчинения, т. 17 «Махди», гл. 12. «Мюдюрът на Джарабуб» (Б. пр.)]
Една голяма част от океанното брегово образувание на Африка не предлага приветливо посрещане на мореплавателя и може да бъде покорена само с големи усилия от страна на цивилизацията. Ето защо ние и днес [77] все още познаваме Африка по-слабо от Америка и Австралия, за чието съществуване нямах ме никаква представа, когато южното побрежие на Средиземно море отдавна е било в услугите на една висока, за съжаление изчезнала култура. Докато в моретата на средната зона отколе пърхаха вимпели и многобройни платна, принадлежащи действително само на каботажни съдове, се издуваха по вятъра, една трета част от Стария свят се бе изтегнала като митичен колос между Атлантическия и Индийския океан и само нарядко се чуваше вестта, че някой самоотвержен каробаплавател е предприел дръзновено плаване край нейния бряг.
75
каденца (ит. cadenza) — сводобна импровизационна част в инструментален концерт, изградена върху тематичен материал с брилянтен, виртуозен характер (Б. пр.)