— Когато стигнеш метър и седемдесет и качиш някой и друг килограм, тогава ще спра. А сега мърдай, Бамби — рече той и махна с ръка на следващия да се приближи.
— Хубави петна от пот! — извика миньончето и с ядни стъпки се заклати върху платформите си, високи колкото и кутията, от която бяха излезли.
— Следващият!
Едно момче с тесни джинси притеснено заопипва джобовете си, а в това време някакъв тип с бяла тениска, опъната по тялото му, и татуировки по ръцете удари юмрук с Потния и се вмъкна вътре.
— Прочисти си гърлото — прошепна Кандис с ъгълчето на начервените си като мак устни. — Наш ред е.
Те пристъпиха напред. Влажният въздух миришеше на цигари и масло от пачули5. Страхувайки се да не получи астматичен пристъп, Мелъди пропъди дима с ръка. Кандис я шляпна.
— Стига си се държала като ученичка.
— Но аз съм уче…
— Не и тази вечер! — Кандис бухна русите си букли.
— Не е за вярване, че Шейн все още не се е усетил — удиви се Мелъди. — Той наистина ли си мисли, че учиш в колежа „Уиламет“?
— Че защо не?
— Ами например, защото никога не те е виждал там — отвърна Мелъди и изведнъж й се допишка. Защо й трябваше да изгълтва почти цял литър кола? А, да, защото се бе приготвила да учи вечерта вкъщи за контролното по математика, а не да обработва охраната на местния бар, за да може Кандис да отиде на среща с приятеля си колежанин.
Кандис дръпна зеленото перце от косата на Мелъди и го затъкна зад ухото си.
— Лесно е човек да си намира аксесоари, когато си наблизо. Честно, мисля си, че всеки трябва да си има по една сестра сирена.
— А аз пък мисля, че някой трябва да те вземе за сестра — пошегува се Мелъди. — Имам нужда от почивка.
Зад тях една брюнетка с памучна рокля и кубинки изучаваше Кандис внимателно. Мелъди отдавна беше свикнала с това. Красотата на сестра й привличаше повече погледи, отколкото „Здрач“ по витрините на книжарниците.
Едно момиче с расти6 потупа Кандис по рамото, поръсено с брокат.
— Хей, Барби. Май балът ще е чак след месец.
— Какво казахте? — объркано попита Кандис.
Сърцето на Мелъди се заблъска в гърдите. Така ставаше всеки път, когато някой се заяждаше грубо с нея. Какво ли щеше да бъде този път? Чехлите? Пижамата? Чорлавата й коса?
— Да не си мислиш, че Мини ще те пусне да влезеш в този вид? — попита Рокличка.
— Трябва да я сложат върху торта. (Расти)
— Или на витрината на магазин за играчки. (Рокличка)
— Или на могила от кегли. (Расти)
Рокличка избухна в смях.
— Какво е това?
Расти пусна тънка струйка дим и сви рамене.
— Нямам представа.
Те избухнаха в смях.
Шокирана, Мелъди забрави, че й се пишка. Момичетата се присмиваха не на нейните дрехи, а на сестра й. За първи път в живота й!
Кандис прекрачи личното пространство на Расти. Сложи ръце на кръста и…
— Следващият! — подвикна им Мини.
Мелъди дръпна Кандис напред.
Кандис не бе свикнала на подигравки и смутена, потъна в мълчание.
Рокличка се приведе и прошепна:
— Аз поне изглеждам на двайсет и една.
Зелените очи на Кандис светнаха отново.
— Аз пък не изглеждам! — Извади визитка от дамската си чанта с мъниста и я подхвърли на момичето. — Няма защо да се безпокоиш. Баща ми е пластичен хирург. Ако някога спечелиш от лотарията, обади му се. Той обича предизвикателствата.
Мелъди прихна, като гледаше изумените момичетата. На Кандис винаги можеше да се разчита да отвърне на удара подобаващо.
— Поисках ви личните карти!
Кандис побутна Мелъди напред.
„Дано гласът ми да подейства, дано гласът ми да подейства“. Като не броим обаждането до отдела за приемане на студенти в Южнокалифорнийския университет (Кандис се нуждаеше от още време за входящото си есе, а Мелъди искаше Кандис да спре да я врънка за помощ), Мелъди от месеци не беше прибягвала до уменията си на сирена. Отговорността да управлява съдбата бе твърде тежка за нея. Беше си взела поука от шестнайсетия рожден ден на Клаудин. А също и от онзи случай, когато накара момчето в сладоледената къща да напълни фунийката на Джаксън с всички сладоледи от менюто. Същата вечер той повърна гумени мечета и бисквити с трици върху новото й джинсово яке.
Мелъди пое дълбоко дъх и се втренчи в черните очи на Мини.
6
Традиционна прическа на растафарите със сплъстени и усукани кичури коса. Растафари — религиозно учение в Ямайка, което се основава на тълкуването на пророците от Стария завет. — Б.пр.