Докато прожекторът шареше насам-натам, Мелъди успя да зърне Спектра. Когато светлината я отмина, безплътната красавица с лилава коса и черна рокля изчезна.
— Какво правите тук? — попита ги Мелъди.
— Идвам тук от години. Музиката е страхотна.
Мелъди закима енергично и вдигна палци към Спектра. После размаха ръце и закрещя, защото бандата засвири „Състояние на любов и доверие“.
— Къде е сестра ти? — попита Били.
— С Шейн! — изкрещя Мелъди.
— Виж с кого се запознах! — викна Кандис, приближавайки с танцова стъпка в средата на влакчето от трима души. — Руди и Байрон.
— Брайън — обади се момчето отпред.
— Тогава спри да повтаряш, че се казваш Байрон — каза Кандис.
— Нищо такова не повтарям!
Кандис изскочи от влакчето.
— Не танцувам на влакче с лъжци.
През следващия половин час те танцуваха и се забавляваха с най-доброто от деветдесетте. Учебникът по математика на Мелъди я викаше, но всяка следваща песен бе по-хубава от предишната. Не можеше да зареже нито ритмичния бас, нито плачещата китара. Музиката бе единственият й приятел, когато никой друг не даваше пукната пара за нея.
На сцената Давина бе налапала почти целия микрофон и развяваше опашката си като ревяща електрическа резачка. Обърна гръб на хората и шляпна стегнатото си от пилатеса дупе.
Песента набираше сила и Мелъди също запя. На припева започна да подскача, отдала се на енергията на тълпата. Сигурно червените бикове на Ред бул се чувстват точно така.
Изведнъж копнежът по Джаксън склещи Мелъди като заципено кожено яке. Искаше той да е тук. Искаше той да опознае и тази нейна страна. Музиката пораждаше нещо у нея, както горещината събуждаше диджея у Джаксън. Бе станала свидетел на неговото преобразяване и сега искаше той да види нейното. Неповторимите мигове в живота изгубваха своята реалност, ако не бяха споделени с него. Това бе любов. Но не беше ли също любов да го остави да учи за контролното по математика?
Давина бе застанала на ръба на сцената, приведена към публиката.
— Дръжте ме, хилави слабаци! — изрева тя. А после разпери ръце, вирна брадичка, събра пръстите на краката си и… се гмурна напред. Понесе се във въздуха към феновете си с увереността на пикираща чайка. — Идваааам!
Телата се пръснаха като хлебарки, подплашени от райд.
Туп. Пуиииииииии — изпищя микрофонът и се сгромоляса ведно с Давина на лепкавия под. Охх!
Хората заоглеждаха обезумели клуба, сякаш чакаха приятел, който още не бе дошъл. Групата продължи да свири.
— Рамото ми! — извика Давина. — Мисля, че си счупих нещо…
Охранителят изникна отнякъде и коленичи до ранената дива. Вдигна я като птиче и преметна счупеното й крило на раменете си. Тя го ритна в пищяла.
— Ооо! — ревна Давина. — Това е счупената ми ръка!
— Извинявай — смигна той на бандата и я отнесе. — Моя грешка.
Момичетата на сцената скриха усмивката си.
— Не искат ли да разберат какво й е? — попита Мелъди.
— Мразят Давина — обясни Спектра. — Тя е голяма снобарка. Дори не знае песните — трябва да я подкупват с дрехи, иначе отказва да репетира с тях.
— Тогава защо не я изхвърлят? — учуди се Мелъди.
— Баща й е Дани Кориган — каза Били и наклони главата й, така че да види неоновата реклама на бара. — Като в бар „Кориган“. Клубът е негов. А засега това е единственото място, където свирят.
— Чух, че Сейдж, китаристката, е платила на хората от първия ред да оставят Давина да падне! — рече Спектра с увереността на човек, който може да подкрепи думите си с доказателства, макар че почти никога не го правеше.
— Някой знае ли „Части на кукла“? — попита Сейдж, като се поклащаше на тежките си ботуши.
Мелъди ахна. Пееше тази песен под душа, откакто се помнеше. Можеше да я изкара на обратно, докато дъвче дъвка. Но не можеше да се качи на сцената пред тази публика. Ами ако астмата й се върне? Ами ако…
— Тя знае песента! — викна Кандис и вдигна ръката на сестра си.
Мелъди наведе глава, за да се скрие. Но Били обви коленете й с ръце и я изтика нагоре.
— Името й е Мели! — провикна се Кандис. Едно момче с чуплива коса, очила с телени рамки и набола от много учене брада се появи до нея. Кандис го прегърна като герой, завърнал се от фронта. Шейн?