— Идва! — извика Спектра.
— Ме-ли! Ме-ли! Ме-ли! — викаха Спектра и Били. И само след миг всички започнаха да им пригласят.
Мелъди замръзна. Щеше да убие Кандис… ако преди това не умреше от срам.
Кандис стисна Мелъди за раменете. Зелените й очи бяха искрени. Дори любящи.
— Нали помниш какво ти казва мама? Какво ще направиш, ако знаеш, че няма начин да се провалиш? — Мелъди стисна юмруци, сякаш знаеше отговора, но отказваше да го каже. Кандис й намигна. — Страх, вън!
С помощта на Били, Спектра и Шейн, Кандис избута сестра си напред. Сейдж протегна мазолестата си ръка и издърпа Мелъди на сцената.
— Хубава пижама. — Китаристката се ухили, но беше искрена. — От началото ли? — прошепна тя и после й хвърли микрофона.
Мелъди преглътна колата, която се надигна в гърлото й. Лицата я гледаха отдолу. Да можеше едно от тях поне да е на Джаксън. Тези лица не излъчваха топлина и любов. По тях се четеше нетърпение, възбуда и готовност да негодуват. Скептичността им заглуши първите акорди на китарата и още преди Мелъди да започне, я отписаха като аматьор.
Затвори очи. Можеше да го направи. Беше го правила и преди. Винаги бе мечтала отново да пее. Просто не трябваше да обръща внимание на подмятанията. Трябваше само да се отърси от недоверчивите лица, да си представи, че е под душа и…
— Аз имам очите на кукла…
Гласът й беше ясен. Нямаше хрипове. Нито храчки. Беше чист и пленителен.
Изведнъж Мелъди се пренесе в Бевърли Хилс. Изпита гняв към света, който й бе обърнал гръб заради носа (вярно, беше огромен). Бе я принизил до една част от тялото й, без да види човека в нея. Гневеше се и под душа, докато близките й бяха на разходка и се радваха на красотата си.
Китарата на Сейдж бе настойчива. Мелъди стискаше микрофона с две ръце, поела енергията на барабаните и баса. Възмущението й растеше, набираше сила като торнадо.
— Искат те наистина, искат те наистина, искат те…
Музиката забави темпо. Песента отиваше към края си. Мелъди нагоди гласа си към нея. От гняв през отмъщение и уязвимост до примирение.
— Един ден и ти ще страдаш като мен…
Последен акорд и песента свърши. Публиката стоеше притихнала. Мелъди отвори очи.
Аплодисментите заваляха като лакомства от пукната пинята7. Тя се усмихна скромно.
— Знаеш ли нещо на Нирвана? — попита я Сейдж.
Мелъди кимна.
Глава четвърта
Виж какво донесе прилепът
Граф Великолепни се спусна от балдахина на черното легло ковчег. Разпери нокти, заскърца с жълтите си зъбки и се насочи право към…
— Недей! Това не е истинска мишка! — извика Лала и едва смогна да улови коженото си животинче, преди да е стигнало клавиатурата и да е съсипало документа й. Докато го чешеше по пухкавата главичка, то пусна тънка лига върху розовата й копринена пижама.
— Гадост! — Айриш Еми скочи от рошавите възглавнички и се блъсна в сребърните ръчки, с които се пускаше балдахина на леглото ковчег, направено по поръчка за Лала. Маската от хума на лицето й се напука.
— В Америка на всички им текат лигите, Еми — пошегува се Блу, докато лакираше ноктите на пудела с цвят на карамел. — Я виж Тийни Търнър. — Въпросното кутре удивително напомняше певицата, когато бе сресала къдриците си. Сега то похъркваше кротичко. Мокрото петно под нослето му бавно растеше върху черното сатенено кресло.
Айриш Еми огледа приютените от улицата немирни животинчета, натъпкани в кафези и кучешки клетки, по чиито дъна бяха застлани пожълтели вестници.
— Знам. Просто имам чувството, че пак съм дете и съм се върнала във фермата.
— Недей скимтя, Шейла — обади се Блу. — Намираш се зад кулисите на истинско модно шоу за бездомни животни. Нищо фермерско няма в това.
— Наистина — намеси се и Клаудин. — Мислех си, че искаш да ни помогнеш. — Тя намекваше за своя видеоблог „Където има вълк, има и начин“. Канеха се да заснемат колекцията й от аксесоари за животни „Направи си сам“ и Айриш Еми бе пожелал да работи с камерата.
— Естествено, че искам — настояваше Айриш Еми, докато си вееше с една каседиля.
Лала искаше да ги помоли да говорят по-тихо. Беше невъзможно да се концентрира между неразбираемото им бърборене и върховните песни от плейлистата на Блу. А писмото, което пишеше, отдавна трябваше да е готово. Вместо два-три часа й бе отнело цели дни.
7
Пъстър контейнер от папиемаше или картон, пълен с дребни лакомства, плодове и играчки. На различни празници в Мексико се окачва на тавана, а целта е човек с вързани очи да го пробие с пръчка. — Б.пр.