Лала
P.S. Имам онзи модел затворени обувки от 2009 в тъмночервено. Трябва да помислите дали да не ги пуснете пак. Каишката на лявата ми обувка се скъса и просто умирам за нови. (Не буквално. Аз няма как да умра. Или поне — вече не. Още една причина, поради която от мен ще излезе чудесен водач.)
— Браво! — Влад попи очите си с широката си вратовръзка.
— Убийствено жестоко! — възкликна Айриш Еми.
— Безумно фантастично! — извика Блу.
— Отлично! — Клаудин пляскаше с ръце. Лала не беше сигурна дали пляска, защото писмото бе хубаво или защото вече можеха да се заемат с нейния видеоблог. — Знаех си, че ще стане чудесно, Ла! Изпращай го.
Лала прочете писмото още веднъж. Устните й се движеха безшумно, докато очите й се местеха по светлия екран. Тя хвърли поглед към Влад. Той й смигна. Тя въздъхна, целуна пръстите си и ги залепи на екрана.
— Добре, ето заминава… — Това е за теб, татко. Тя натисна „Изпращане“ и веднага усети, че й олеква. Не можеш да кажеш, че не съм опитала. После скочи и взе няколко панделки. — Вие двете почвайте с встъплението, ние с Блу и Влад ще довършим моделите.
Айриш Еми включи камерата си и започна да натиска някакви копчета отстрани.
Клаудин извади огледалце и бухна буклите си. Провери дали няма следи от яркото червило по зъбите, а после мушна огледалото в червената си чанта. Изправи се и застана пред камерата с ръка на кръста.
— Как изглеждам?
Айриш Еми надникна през обектива.
— Трепач. Трябва ни само малко светлина.
— Добре. Ето я и нея — рече Блу, нагласи една настолна лампа и насочи сто и петдесетватовата крушка към лицето на Клаудин. Лала и Влад свиха очи.
— Клаудин, ти си след три… две… — Айриш Еми вдигна пръст и после посочи водещата.
— Добре дошли в новия епизод на „Където има вълк, има и начин“. Аз съм Клаудин Улф и… — Тийни Търнър излая.
— Нищо, аз записвам — каза Айриш Еми. — Това ще го изрежа после на лаптопа. Продължавай.
Клаудин спря неочаквано и замръзна, като се вслушваше в някакъв далечен шум.
Айриш Еми държеше камерата в готовност.
— Не спирай да стреляш, девойко.
Клаудин поклати глава.
— Съжалявам. Стори ми се, че чух…
Лампата примигна.
В лявата си ръка Блу държеше Брокол, а в дясната — четка за рисуване.
— Какво става? — попита тя, докато костенурката бавничко прибра главичка в черупката си.
От клетката се чу цвърчене. Тупа-туп изпищя печално, а тъмносинята му опашка заудря по решетките.
Клаудин продължи.
— Тийни Търнър бе намерена да скита по улиците на Салем, щата Орегон. Козината й бе загубила блясъка си, а ноктите й бяха изпочупени, докато…
— Стоп! — вирна глава Айриш Еми. — Лала, не можеш ли да спреш тоя шум? — Животните бяха започнали да мяукат, да скимтят, да ръмжат и да съскат.
Лала хукна да ги укротява.
— Благодаря. Хайде, снимаме след три… две… — В стаята стана тъмно като в ковчег. Айриш Еми изпищя и смрази влажния въздух. Лампата угасна. Клаудин и Блу се засмяха нервно.
— Пфу! И ти с твоите енергоспестяващи крушки, Лала — изпухтя Влад. — Пестят енергия, защото никога не ги включваш.
— Не е от крушките — измънка Лала, като се чудеше дали токът беше спрял и в офиса на „Т’о Дали“. Само дано писмото й да пристигне преди крайния срок, че…
Лампите отново светнаха.
— Така — гласът на Айриш Еми трепереше. — Все още записвам.
Клаудин застана неуверена пред камерата, пое дълбоко дъх и продължи.
— Тази вечер Тийни Търнър е боядисана в червеникавокафяво с естествената боя за козина на „Лореал“. Наметната е с плетен оранжев шал в тон с лака на лапичките й и…
Тийни заскимтя, изтръска се и шалът, който падна от гърба й, се повлече след нея като тоалетна хартия, залепнала на обувката. Тя се скри под леглото.
Нова гръмотевица проехтя в къщата.
— Опитай с костенурките — прошепна Лала.
Клаудин се обърна към камерата.
— Тези червеноухи костенурки са били изоставени да замръзнат в едно езеро в Орегон от някой, който се е отказал да се грижи повече за тях… — Гласът й трепереше.