— Ох! — Блу пусна Брокол обратно в терариума, където той побърза да се шмугне в един кух пластмасов дънер. — Как ме ухапа!
— Какво става? — попита Лала, без да се обръща конкретно към някого. — Никога преди не са правили така.
Тийни изджавка изпод леглото.
Клаудин наостри уши.
— Лала — започна тя, — струва ми се…
— Татко се прибра — каза Влад.
Глава пета
Най-сетне на пазар
Дворът на търговския център „Салем Хилс“ кипеше от наелектризираща енергия. Франки искаше да се затича в уханния от претцелите въздух и да закрещи от радост, защото живееше свободно. Искаше да завърти дупето си на витрината на „На 21-а завинаги“ точно между зелената ластична рокля и черния минижуп с капсулите и да покаже на хората, тръгнали на пазар, своя танц на песента на Лейди Гага „Поразена от звездите“. Искаше децата, които похапваха сладолед на стълбите до фонтана, и козметичките в бели престилки, които посръбваха диетична кола от сламките в почивката си, също да затанцуват с нея. Искаше да поведе лъскава тълпа от освободени танцьори както правеха в „Клуб Веселие“13.
Ала вместо това вървеше покрай фонтана за ръка с Брет и похапваше замразено кисело мляко с вкус на маракуя. И това наистина бе наелектризиращо, но не изискваше много енергия. А Франки имаше толкова киловати за горене!
Може би причината бе жаркото слънце, което сгряваше раменете й. Или пък спокойното шумолене на скъсаните джинси на Брет, който пристъпваше бавно, сякаш искаше да бъде само тук и никъде другаде. А може и да беше от витрините, на които бяха изложени ярки летни дрехи — като на маса, от която можеш да си вземеш толкова, колкото ти позволява джобът. Но най-сетне, вероятно всичко се дължеше на нестихващата радост от това да се разхожда пред очите на хората с истинската си кожа, без да слага вече онзи грим, който запушваше порите й. Край на полото, което скриваше болтовете и. Край на страха. Това беше двайсет и седмата й разходка до този мол, без да крие коя е. При все това усещането бе толкова приятно, че все още й бе трудно да повярва, че е истина.
Две колежанки, които похапваха от един огромен сладолед с напоени шоколадови топчета и гумени мечета, кимнаха с усмивка на Франки, когато се разминаха.
— Хубави обувки — подхвърли едната от тях.
— Благодаря! — Франки засия и погледна с радост към корковите си платформи. Винаги получаваше комплименти, щом сложеше късия лилав гащеризон на цветя и обуеше сандалите. Те доста издължаваха краката й.
— Ама че шантава работа! — Брет изхвърли хартията от претцела си в коша.
— Защо да е шантава? Обувките ми са хубави.
Брет се захили.
— Шантава е, защото хората вече дори не забелязват цвета на кожата ти. Виждат само… теб.
В този момент едно момче с обеца на носа и татуировки по ръцете профуча край тях на скейтборда си. Обърна се и погледна Франки.
— Май прибързваш — засмя се тя. — Мисля, че този малко се уплаши — рече и спря, за да огледа сребърните ботуши без пръсти на витрината на „Стив Маден“.
Брет я прегърна и я притегли към себе си.
— Хм… А аз мисля, че просто те хареса — рече той и я притисна още по-силно, сякаш с това заявяваше, че е негова. В случай че имаше някакви съмнения. Каквито нямаше.
Тя също го стисна силно.
— О… това е толкова мило! — възкликна той и я целуна.
Франки запръска искри, които не спряха да хвърчат, докато Брет не се отдръпна от нея. Момчето със скейтборда ги зяпаше. Франки опита да го утеши, като му помаха най-приятелски, но той отпраши разочарован. „Дали наистина ме видя такава, каквато съм?“ Толкова далеч ли бяха стигнали хората? Или просто…?
— Виж! — каза тя и дръпна Брет към един розово-черен навес. — Тук има разпродажба!
— Как е, Франкс? — попита продавачката — момиче, облечено в стил „глем-гот“. Устните й, очертани с черен молив, се извиха в усмивка.
— Само обикаляме.
— Има десет процента намаление на всичко в магазина — предложи момичето, като подръпваше черния дантелен шал — един от шестте, които висяха на врата й.
— Имате разпродажба, така ли? — попита Брет, като явно се стремеше да покаже, че и сам може да се оправи в подобна ситуация.
— Да, но само за Щайн.
— Ооо! — Франки я прегърна. Момичето ухаеше на череши.
— Ти си знаменитост тук — каза Брет, като тръгнаха към щанда с аксесоарите. Там изобилстваше от обеци с болтове и кожени ръкавели с шевове, и то в най-безпощадни цветове.