— Не съм само аз — отвърна тя, докато пробваше една лента за коса с изкуствена кафеникава козина. — Всички РАД са знаменитости.
Навън се бе струпала тълпа около уличен артист. Гримът на мима, жонглиращ с три портокала, се бе размазал от потта. Франки задърпа Брет към представлението.
Но Брет спря под една орязана смокиня и отчаяно настояваше да не приближава.
— Какво има? — попита тя, като не искаше да изпуска и минутка от шоуто.
Той посочи тениската си: на нея бе нарисуван мим, вързан за влакови релси на сантиметри от локомотив, приближаващ с бясна скорост.
— Това не е той, нали?
Брет се засмя.
— Не, но…
Франки се повдигна на пръсти, залепи му една целувка и го поведе най-отпред. Още щом видя тениската на Брет, мимът демонстративно изтри невидимите сълзи от очите си и побягна.
— Казах ли ти! — рече Брет. Двамата с Франки избухнаха в лудешки смях и се прикриха зад един бронзов делфин.
Тя притисна лице в мускулестата му гръд.
— Лятото ще бъде толкова наелектризиращо — каза, загледана във витрината на „Найк“. Той отметна косата от челото й и я затъкна зад ушите й. — Какво ще кажеш да се запишем на тенис? — предложи тя.
Брет издаде напред брадичка досущ като богаташ от висшето общество и каза:
— О, Фритци, и аз си мислех същото. Къде да бъде — в моя или в твоя клуб?
Франки прихна.
— Не, кажи сериозно.
— И защо?
— Има ли друг спорт с по-хубави дрехи? — попита тя и се видя облечена в жълтата плисирана поличка и горнището в същия цвят, изложени в магазина.
— Например плуване без бански? — опита той.
Тя го цапна по ръката.
Хванати за ръце, те минаха край една количка, на която се продаваха ленени чанти, лепенки и плакати с призиви за опазване на майката Земя. Франки си избра значка, на която пишеше ЖИВЕЙ ШУМНО.
— Не мога да повярвам, че съботата почти отлетя — каза тя нажалено. Понеделникът означаваше училище. А училището означаваше, че трябва да се оправя с Клео и Борда на равновесието. Мимолетно облаче скри слънцето и настроението на Франки още повече се помрачи.
Шегата на Клео все така пареше. „Защо ли Клео е натъпкала урната с моето име? Аз си мислех, че сме приятелки. Видях я да стои до масата, но и през ум не ми мина, че…“ Какво не ти мина през ум? Че Клео би осъдила приятел на затвор в някоя задушна стая, където той ще трябва да рисува плакати и да организира базар за печени сладки? Клео е способна на всичко, особено когото някой друг има девет приятели повече от нея.
Брет бръкна в джоба на джинсите си, оцапани с мастило, и подаде няколко банкноти на хипито зад количката, облечено с дълга пола. После връчи на Франки значката, която си бе харесала. Тя му благодари с усмивка и я закачи на сандалите си.
Брет завъртя пръстена си с черепа.
— Работата в този борд е точно за теб. Ти обичаш да участваш в такива проекти.
— Това беше преди.
— Преди кое? — сериозно попита Брет. — Преди това ли? — Той посочи няколко момичета, които разглеждаха пълните си торби и шумно даваха изблик на радостта си от покупките. — Животът не е само дрехи. Ти промени нещата.
Неочаквано Франки се разгневи и издърпа ръката си от неговата.
— Аз опитах да променя нещата. Но вместо това ги оплесках. Изкарах ума на всички и заради мен РАД трябваше да минат в нелегалност. Не аз, а Клаудин промени мисленето на хората. Вярвах, че аз ще сторя това. Но може би съм създадена за друго. Например да бъда едно обикновено момиче и да се радвам на живота.
— Ти отвори съзнанието на хората много преди рождения ден на Клаудин. РАД все още щяха да носят маските си, ако не беше ти да им напомниш, че могат да ги свалят. — Брет повиши глас и замълча, за да се овладее. — Знам ли, Бордът на равновесието може да се окаже… приятна работа. Може да събереш пари за онези портативни зарядни, за които не спираш да говориш. Може да си построим музей на чудовищата, който, разбира се, аз ще ръководя…
Франки не се сдържа и се усмихна. Преди време работата с другите в името на общото добро щеше да я изкуши. Но времената се меняха. А с тях и тя се променяше.
Въздъхна и влезе в магазина на H&M. Полъхът от климатика я накара да настръхне.
— Здравейте! Да ви помогна ли? Нещо определено ли търсите? — попита червенокосо момиче с прическа „мохикан“ и слети вежди.