Двамата с Франки се настаниха на кафявото кожено канапе пред пробните и си взеха по шише от безплатната минерална вода.
— Спектра отдавна ме моли да стана видим — обади се Били и пусна слънчевите си очила в чантичката на Франки. — Направо ще полудее от радост.
Франки отпи една глътка и зави капачката.
— Сигурно ще раздрънка на всички, че са ти подарили цял гардероб с дрехи, защото магазинът те е взел за модел.
Били изпъшка. Хайде пак се почна.
— Спек може и да го кара малко през просото, когато нещата опрат до фактите, но не е лъжкиня.
Били отдавна не таеше надежда, че Франки говори така от яд. Познаваше я добре. Нищо, че бе зелена отвън, имаше златно сърце. Ала станеше ли дума за „историите“ на Спектра, почервеняваше от яд.
— Не казвам, че е лъжкиня — държеше Франки на своето. — По-скоро има…
Били се изпъна.
— Какво?
Франки обмисляше думите си.
— Свободен дух — и то бъбрив.
— Може би, защото наистина е дух — отвърна Били.
— Говоря за слуховете, които разнася — не отстъпваше Франки. — Повечето сякаш си ги съчинява. — А сетне добави, както правеше винаги: — Съжалявам. Просто не искам да пострадаш.
— Няма — увери я Били. — Понякога Спектра запълва празнините в историите, но не е подлярка.
— Може да пусне някой неверен слух за теб или…
От пробната се показа момче с прическа ала Бийбър и с тениска на райета в ръце. Спря и огледа Франки, която очевидно си говореше сама.
— Какво зяпаш? — попита Били с най-гърления си глас. — Никога ли не си виждал зелен вентрилоквист1?
— Ъъ… — Момчето огледа магазина, като че ли търсеше скрита камера. Но понеже не откри, се изопна и се ухили. Приближи и вдигна ръка. — Страхотно.
Били замахна и го удари, сякаш бе отдавна изгубен приятел. Двойникът на Бийбър отлетя право в наредените дрехи. Закачалките се залюляха над отпуснатото му тяло.
Франки се спусна към него.
— О, божичко, добре ли си? Стана, без да искаме. Обикновено хората побягват. Не сме свикнали на…
— Добре съм — изгрухтя той и се изправи с грацията на бременна жена с гигантски корем. — Може ли да ви снимам?
Изглежда, не се притесняваше, че единият от моделите му е невидим. Нещо в начина, по който ръката на Франки бе увиснала във въздуха, го накара с треперещ от вълнение глас да ги отрупа с благодарности.
— Нещата вече са различни — отбеляза Били, когато отново останаха сами. Все повече хора отвъд пределите на Салем приемаха РАД.
Франки нави на пръста си едно конче, което се бе извадило от китката й.
— Не е за вярване как всичко се промени след партито на Клаудин.
— Не мислиш ли, че колелото се завъртя, след като си изгуби главата на училищните танци?
При спомена Франки се засмя.
— Вече не сме мутанти.
— Знам. Гадна работа — изпъшка Били.
Франки го стрелна с поглед.
Той се усмихна.
— Трябва да намеря нов материал.
— Да, време е.
— Къде ми е моделът? — попита Есен, чиито ръце бяха отрупани с дънки и панталони в стилно намачкано каре.
Били размърда обувка.
— Тук съм.
— Отлично. Само да оставя това в пробната и…
— Не се тревожи — прекъсна я Били. Взе част от дрехите и ги сложи на канапето до себе си. — Мога и тук да се преоблека. Все пак никой не може да ме види, нали?
Франки скочи на крака и плесна ръце.
— Време е за шоу!
В следващия един час Били се остави да бъде обличан и събличан от две прекрасни момичета, които не искаха нищо друго, освен да го направят възможно най-красив. Той се показа пред всички, без да крие своята чудовищност, и сега само няколко часа го деляха от прегръдките с дъх на люляк.
И невидимото момче заживяло щастливо…
— Обещай ми, че ще си останеш същият — обади се Франки, докато пътуваха във влака обратно към къщи, сгушени в пашкул от черно-бели торби.
— Обещавам — рече Били. Но вече бе твърде късно за това.
Глава първа
Чудовищата искат да се забавляват
За трети път Франки провери датата на телефона си, за да се увери, че не сънува. Той все така показваше 1-ви юни. Жълти искри изригнаха от пръстите й и заваляха по претъпканите скамейки в училищния салон. Паднаха до обувките й на черно-бяло райе и бавно като светулки изтляха. Без днес, до края на училището оставаха двайсет и три дни! Двайсет и четири дни до първия ден от ваканцията! Двайсет и четири денонощия до началото на денонощното ежеседмично забавление с ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ!
1
Актьор, който, без да мърда устните си, говори така, сякаш думите излизат от устата на куклата. — Б.пр.