Джаксън се усмихна.
— Там имат нужда от помощници.
— Но това е най-добрият лагер за сценични изкуства в цяла Америка. Сигурна съм, че опашката от чакащи за работа е дълга километър.
Джаксън се облегна на лакът.
— Да, така е. Но мама познава директора. Идният четвъртък след училище и двамата сме на интервю — ти за музикалния театър, а аз по рисуване. Представи си — два месеца на лагер! Без училище, без родители, сред природата.
И тя си представи… щяха да се разхождат на зазоряване до върхове, забулени в мъгли, да се къпят среднощ в басейна, да се държат за ръка под одеялото, когато вечер пеят лагерни песни край огъня. Щурчета, звезди, музикален театър. Ако трябваше да се хване на работа през лятото, а тя трябваше да се хване, това бе доста добра възможност.
— Отлично! — Тя се приведе да го целуне с благодарност, когато — дзън!
Мелъди се отдръпна и погледна телефона си.
До Мелъди
4 юни, 14:57
Кандис: @ Общата спалня на Шейн. Богиня Гръндж правят прослушване за певица. Записах те. Следващият четвъртък, 3:30, Шеруд, стая 503. Най-добрата сестра се изпарява!
Мелъди засенчи дисплея и препрочете съобщението. После още веднъж. И още веднъж… Тогава скочи и започна да подрипва по тревата.
— Да! Да! Да!
— Какво има? — попита Джаксън и също започна да подскача.
— Богиня Гръндж правят прослушване за нови певци Кандис ме е записала! Следващата седмица съм на прослушване!
Той стисна ръката й.
— Може би ще направиш нещо за името на групата.
Мелъди замръзна на място. Правилно ли беше чула?
— Извинявай… новината с чудесна. Наистина — рече той и се подсмихна.
Ледени висулки се образуваха у Мелъди там, където само допреди миг бе текла като сироп любовта. Тя хвърли кексчетата в кофата за боклук.
— На път сме да развалим хармонията.
— Не и кексчетата! — изкрещя Джаксън.
— Ако не внимаваш, ти ще си следващият — рече тя почти сериозно.
— Просто не мога да преглътна името. Толкова е… глупаво.
— Виж кой го казва — отвърна тя и посочи ризата му, която бе закопчана накриво.
— Само се пошегувах — каза той през смях. — Наистина се радвам за теб. Може би сега ще те видя на сцената. — Джаксън пусна вентилатора на най-високата степен. Вдигна го пред лицето си, а с другата ръка я стисна за крака.
Мелъди дръпна вентилатора надолу, за да вижда очите му.
— Това означава ли, че ще дойдеш на прослушването?
— Зависи.
Мелъди чакаше.
— До залез-слънце искам една тава с кексчета.
— Имаш ги — каза тя и протегна ръка.
— Добре — отвърна той. — Кога е прослушването?
Тя отново прочете съобщението.
— В четвъртък в три и половина.
— Уф.
Нова висулка лед в корема й.
— Интервютата ни за лагера са от пет.
Мелъди закичи Джаксън с глухарче.
— Имаме час и половина на разположение. Ще се справим.
Той сведе поглед към тревата. Мелъди стисна ръката му и трябваше да впрегне цялата си воля, за да не използва гласа си срещу него. Колко лесно щеше да е, нали? Джаксън, чуй ме. Щом стане дума за музика, винаги ще ме подкрепяш. Това много ще ти хареса.
А той щеше да отвърне: Разбира се, Мели. Както кажеш, Мели. Ще ми позволиш ли да те занеса на ръце до сцената, Мели?
А на това тя би казала: Пфу!
Все пак, ако искаше да има робот за приятел, господин Щайн сигурно можеше да й направи един до понеделник. Тя трябваше да знае, че Джаксън я подкрепя по своя воля. Иначе никога не би научила дали…
— Добре, става!
— Отлично! — Мелъди тикна телефона си в задния джоб на джинсовите панталонки и грабна чантата си. — Да тръгваме. Трябва да репетирам!
Джаксън изхвърли пластмасовите чаши и чинии в коша и преметна чантата на рамо.
— Ясно. Пикникът свърши.
Глава седма
Триумфът на Лала
Клод набоде парче тофурки, залято в сос терияки15, и го подаде на Лала.
— Мммм… — Тя облиза устни, вкусвайки с наслада соления заместител на месо. — Сега е твой ред — каза тя и подаде едно парче на Клод.
Той го сдъвка.
— Ужасно вкусно! Много по-хубаво е от истинско месо.