Лала бутна вратите на салона.
— Хм? — Която и да бе жената, ще трябва да разговаря с нея, докато кара към училището.
— Je m’appelle Брижит Т’о от…
— Тук е и Дики Дали. От „Дали Спортс“.
Клод? Лала спря, като се питаше кой ли й беше скроил този номер. Но той дори не знае за „Т’о Дали“…
Жената с акцента отново се намеси.
— Votre имейл était rempli de passion et…
— Вкара гол от центъра, капитане. Ти си един от тримата ни финалисти. Е, добре де, истината е, че си нашият фаворит, но това не можем да ти го кажем, защото шефовете ще се разпискат. Ха! — извика той силно, а после се закашля да почисти гърлото си. — Виках си, да вземем с французойката да яхнем един самолет и да ви дойдем на гости за малко… Я да видим… може би… Четвъртък двайсет и трети? Хей, Би, четвъртъкът bueno ли е за vous?
— Mais oui — отвърна жената. След грубия му тембър кадифеният й глас бе добре дошъл. — Моля, Дики, наричай ме Брижит.
— Супер! Хайде, слушайте. Стратегията ни за играта е следната: ще огледаме училището, ще се уверим, че там не живеят духове — ха!, и ще се срещнем с мутантите, които ще представят новите ни обувки. Колкото по-чудовищни, толкова по-добре. И грозни също става. Ха! Чудовищата са новото чудо. — Той отново се закашля, а после се изплю. — Кой ти е мислил, че някой ден Дики Дали ще се слее с някаква скована фуста от Европа? Ха!
Така. Клод никога не би нарекъл Лала „фуста“. Веднъж й бе казал „злато“ пред момчетата от отбора и тя му спука свинската кожа със зъби. Разговорът тук беше истински като смъртта! Лала се усещаше хем лека, хем тежка — като котва, която вдигат в бушуващо море. Замаха бясно, опитвайки се да привлече вниманието на чичо Влад.
Той хвърли списанието и изрече само с устни: „Какво? Кой е?“
Лала пак му махна, но този път му даде знак да пази тишина. Ала това само го накара да повтори безброй пъти какво?
— Лала? — чу се друг мъжки глас от слушалката.
— Ъ, да?
— Аз съм Ред, асистентът на господин Дали. Той трябваше да поеме друго обаждане. А връзката с мадам Т’о май се разпадна. Но, поздравявам ви, че сте финалист! — И той като Дики говореше като човек от Средния запад, но по по-мек начин.
Лала се ухили до уши.
— Благодаря — засмя се тя срамежливо. А после само с устни каза на Влад: „Т’о Дали!“
Той започна да подскача, сключил ръце като за молитва.
— Моят фън шуй проработи! Проработи! Преместих лаптопа ти в твоя ъгъл на успеха и това даде резултат.
— Шшшшт — изшътка Лала все така усмихната.
— Така, а сега си запишете това — каза Ред.
Лала грабна тъмнолилавото си червило и нави ръкава си.
— Готова съм…
1 от 3-ма финалисти… Четв. около 12… да избера двойка за Д.Д. и Б.Т… ако спечелим имаме национална рек. камп… ако спечелим да се прекръстим на гимназия тодали… 1 мил. долар.
— Записах. Добре. Благодаря. До четвъртък — каза Лала и хвърли телефона на табуретката с напуканата кожа. — Финалист съм! Най-много мен са харесали! Успях!
Тя викна достатъчно силно, та да може и баща й да я чуе. Ала единствено чичо Влад се втурна към нея, гушна я в прегръдката си, ухаеща на парфюм от сандалово дърво, и започна да подскача с нея, като че беше на трамплин. Тя гореше от нетърпение да каже на татко си. Беше спечелила конкурса и един милион долара дарение за училището си — какво друго, ако не това можеше да докаже, че е достойна за успешно бъдеще.
— Аз и Клод ще представим националната рекламна кампания за сливането на „Т’о Дали“! — обяви тя, докато подскачаше.
— Иииии! — пищеше чичо Влад.
— Знам! — изпищя тя в отговор, щастлива, че всичко се бе наредило така чудесно.
Вампир и върколак. Прекрасно сливане! Бяха противоположни точно като Т’о и Дал. Студена и гореща кръв. Вегетарианка и месоядец. Самотно момиче и момче от глутницата. Тя си представи снимките… Лимузината спира пред студиото почти в центъра на Манхатън. Шофьорът скача да отвори вратата. Лала подава белия си крак с дамски чорап. Излиза от колата, наметната с виолетов шал и обсипана с диаманти. На тротоара ги чака господин Ди. Слиза и Клод — с черни очила и прическа „мохикан“. Когато влизат в студиото, гримьорите решават, че за тях няма работа — Лала е красива и без тяхна помощ. Стилистите се съгласяват, че дрехите й са супер. Господин Ди изключва телефона си и изважда от ухото си слушалката, защото не иска да изпусне и миг от изживяването. Отпива от шишето минерална вода и наблюдава дъщеря си, възхитен от нейната прелест. Лала и Клод позират на мек сив фон. Фотоапаратът щраква. Те са с вроден талант. Взимат си кратка почивка, за да видят доказателствата… но на снимките се вижда само Клод…