Клео се провря край Клаудин. Телата се разделиха като Червено море да й направят път да мине2. Клео разреса бретона си с пръсти и огледа навалицата. Лилавата й минирокля от трико обвиваше тялото й като подарък за рожден ден; златистите ленти от плат на китките й бяха панделките.
— Позволено ли е да се къпем голи на това парти? — чу се някъде наблизо гласът на Били.
— За какво обикаляхме толкова по магазините, ако няма да си носиш новите дрехи? — попита Франки невидимия си приятел.
— Много е топло — оправда се той.
— Дано невидимото ти дупе не е някъде на пейката — каза Клео и седна. Защитен балон от аромат на кехлибар и превъзходство я обгради отвсякъде. — Роклята ми не е дезинфекцирана против бацили.
— Но сигурно е дезинфекцирана против катили — сряза я Били.
Всички се засмяха без Дюс, приятеля на Клео. Той беше натрупал достатъчно опит, та да не се смее на онова, което кралското му гадже показваше в неприятна светлина. Като змиите под плетената си шапка, той просто се сви. После се извърна да каже „здрасти“ на Дейвис Дрейсън — негов приятел от баскетбола, който седеше на задния ред. Очилата Ray-Ban, запазена марка на Дюс, отразиха непринудената усмивка на момчето.
— А ние защо сме тук? — запита Блу. — Различни сме като двуглаво куче динго и пак се търпим. — Прегърна новата си приятелка норми от отбора по плуване Айриш Еми, а после я целуна глезено по бузата. — Виждаш ли?
— Охо, по-полека, пиленце — засмя се Айриш Еми и изтри мокрите следи от бледото си лице. Червената й, изправена с преса, коса се полюшна като морска трева.
Но Блу имаше право. Никой вече не се нуждаеше от тези лекции и упражнения по търпимост. Обучението в толерантност към различните бяха свършили чудесна работа, приучавайки нормитата и РАД да живеят в мирно съжителство. От месеци не бяха възниквали спорове. Всъщност, РАД (Регистрирани алдехидни дегенерати) бяха станали хитът на сезона този срок. И то доста голям хит.
Последната мания за татуировки от къна — едри бодове по китките и раменете — бяха вдъхновени от шевовете на Франки. Почитателите на Клео увиваха ръцете си с лен. Слънчевите очила и шапката на Дюс — неговата отличителна визия — се разпространиха в отбора по баскетбол по-бързо и от най-бързия бегач. Като пух от тополи по коридорите се въргаляха валма от изкуствени косми — знак на възхищение към Клаудин. А ръкавите на Блу бяха рекламирани в най-модните цветове за тази пролет. Мутантското най-сетне беше шик. Защо тогава да не сложим край на събирането? Преждевременно разпускане за добре свършената работа? След като се изкъпят, можеха да си вземат под наем водно колело и да се повозят по Уиламет, да подишат свежия въздух с дъх на трева. Да опитат всички видове сладо…
— Всички да станат! — изкрещя една жена на четирийсет и нещо с накъдрена коса и се насочи със скоклива походка към центъра на баскетболното игрище. Махаше с ръце на учениците като на кацащ самолет на пистата, подканяйки ги да се изправят.
Госпожа Фус беше училищният „експерт по интеграция“, както я наричаше директорът Уикс, и имаше за задача да научи учениците от „Мърстон Хай“ на толерантност. След първото събиране Клео бе казала: „Може би трябва да ни научи как да се отнасяме толерантно и към гардероба й.“ И колкото и да не обичаше да съди другите, тук Франки трябваше да се съгласи с Клео.
Човек трудно можеше да преглътне униформата на госпожа Фус — дънки „Ливайс“ с висока талия, маратонки „Рийбок“ в розово и сребърно със специална подметка и тениска най-малко пет номера по-голяма, на която се четеше нов лозунг: ВЪЗЛЮБИ БЛИЖНИЯ СИ даже да е гей.
— Това е последното ни събиране за тази година, затова пейте с цяло сърце. — Госпожа Фус натисна копчето на старата училищна уредба и с отсечен жест сложи лявата ръка на гърдите си. В салона отекна доста енергична интерпретация на новия химн на „Мърстон Хай“. Както винаги, пълна с желание да извлече максималното и от най-досадната ситуация, Франки се изправи и запя с цяло гърло.
2
Авторката прави алюзия с Библията, Изход 14:21.22:21. Тогава Мойсей простря ръката си над морето, […], та направи морето суша; и водите се разцепиха.
22. И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха като стена отдясно и отляво. — Б.пр.