Нима Джаксън и Гранит наистина се разбираха добре?
— Значи вие се познавате?
— От началото на втората част сме първи приятели — каза Джаксън и преметна ръка върху мускулестите рамене на Гранит. — Това момче тук знае за музиката повече и от мен.
— Не е вярно. Той ми каза, че Саундгардън са кръстени на онази статуя в Сиатъл („Статуята“ всъщност представлява дванайсет стоманени конструкции, подобни на кули, във всяка от които има тръба на орган с различна дължина. Когато има вятър, те произвеждат ниски звуци) — възрази Гранит.
— Но ти видя…
— Хайде, време е да спрете — пошегува се Чичи; короната й се бе наклонила като кулата в Пиза.
Нина я чукна с четири-цяло-и-петте си пръста.
— Чакайте, да не би това да е голямата новина? — попита тя Гранит. — Ще се жените ли?
— Може да направим церемонията в Хард Рок — пошегува се Чичи.
Мелъди се засмя, но по съвсем друга причина. Джаксън бе влюбен в момчето, което, според собствените му твърдения, тя харесваше. Хей, Аланис, и това ако не е ирония?
Джаксън я дръпна към себе си.
— Ще те изям, омайна певицо — каза и я целуна така пламенно, сякаш бе войник, завърнал се от фронта.
Гранит се обърна на другата страна.
Джаксън не миришеше на восъчните си пастели, както обикновено. Миризмата му не бе така свежа. Беше малко по-остра. Но явно изобщо не й се сърдеше. И тя прие новата му миризма; сигурно и тя не миришеше приятно.
— ОбожичкоОбожичкоОбожичкоОбожичко! — Сейдж излетя през вратата, като размахваше телефона си. Роклята й балон се надигна от парата досущ като на Мерилин, но за разлика от известната снимка, краката на Сейдж бяха обути в раиран черно-червен чорапогащник. — Аз. Тъкмо. Получих. Гласово. Съобщение. От. ЛЮ СНАЙДЕР! Искаданизаведеналятнотурненакоетощепроследимвсичкифестивали!
Гранит се шляпна по крака.
— Ето я и изненадата.
Джаксън стана.
— Лю Снайдер — организаторът на концерти?
Сейдж заклати неудържимо глава.
Чичи скочи, а ресните на дългите до коленете й мокасини така се полюшнаха, че на Мелъди й заприличаха на хавайска пола. — Тихо!
Девет-цяло-и-пет притисна палките към устните си, които бяха станали розови от содата. — Нас ли? Тоест групата?
Сейдж кимна отново.
Те се хванаха за ръце и започнаха да играят поло, като че бяха дванайсетгодишни момичета на концерт на Майли Сайръс. Джаксън заподскача с тях.
Мелъди се взря в сивите очи на Гранит. Истина ли е?
Той кимна. Да.
Понечи да се усмихне, но се въздържа. Разговорът с Лю си беше тяхна тайна. Също като онзи миг, в който се бяха хванали за ръце.
— Ха! — рече Мелъди, удивявайки се на силата на гласа си.
Сейдж намести синята лента на косата си, която днес беше боядисана в бяло.
— Каза ми, че вече всичко е уговорил с нашия мениджър и…
— Мениджър ли? — попита Девет.
Гранит помаха срамежливо.
— Нова изненада.
Момичетата нападнаха Гранит и го издърпаха в полото. Мелъди също искаше да подскача с тях, но вместо това хвана Джаксън за ръка. Ако той още не си бе дал сметка, че това ще опропасти плановете им за лятото, всеки момент щеше да го разбере. Защо ли казах на Лю Снайдер да ни организира лятно турне? Можеше да направим няколко концерта тук, да измислим нещо друго, което да не разбие сърцето на Джаксън.
Сейдж стисна ръката й.
— Не се ли вълнуваш?
Мелъди кимна към Джаксън, давайки й да разбере, че нещата са по-сложни, отколкото изглеждат. Но Джаксън изобщо не бе разстроен — с радост наблюдаваше празненството. Сигурно си мислеше, че тя ще каже не. Защото точно така би постъпила една отговорна, грижовна и мила приятелка. Нали?
— Той какво общо има с това? — попита Сейдж.
Край на недомлъвките.
— Двамата имахме планове за лятото и…
— Какви планове? — попита Джаксън. Очите му бяха някак по-тъмни. А после каза на Гранит: — Момичетата обожават да имат задължения.
Гранит кимна, сякаш много добре разбираше за какво говори Джаксън.
Поне някой проумяваше нещо. Онзи Джаксън, когото Мелъди познаваше, бе окрилен от лагера „Кресчендо“. Сякаш идеята да планираме разходки и да си купим еднакви якета „Патагония“ би да въодушевила някого. Дали не се опитваше да изглежда безразличен само пред групата?