— Забрави тези планове. Какво по-хубаво от едно лятно турне? — попита Джаксън и разпери ръце.
Вътрешностите на Мелъди се обърнаха.
— Наистина ли?
— Когато Лю Снайдер те повика, ти отговаряш — рече Джаксън.
— Ууууу-хууууу! — викнаха момичетата.
— А сега да празнуваме! — Прегърна Мелъди и я целуна по бузата. — Човече, от теб излиза огън.
Тя се засмя.
— „Юниън Тап“ свирят в „Гълъбарника“ — каза той. — Искате ли да отидем там?
Другите сметнаха, че Мелъди и Джаксън трябва да останат насаме и ги изпратиха с групова прегръдка и тост с гетърейд за лятото на рокендрола.
Отвъд задушната уличка нощният въздух бе прохладен и бризът, който облъхваше лицето на Мелъди, бе като дълго чакан сладолед. Полумесецът осветяваше пътя им по улица „Свобода“.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против турнето? — попита тя, след като останаха сами.
Джаксън потрепери и я придърпа към себе си.
— Ехо? — Тя щракна с пръсти пред лицето му. — Джаксън? — Мелъди стисна студената му ръка. Искаше той да разбере колко много означава това за нея. Колко много означава той за нея. — Благодаря ти за подкрепата.
— Моля — усмихна се той учтиво, сякаш току-що я бе срещнал. — Тази вечер наистина беше невероятна.
— Затова ли не възразяваш? Защото вярваш в мен? — попита тя и спря пред „Гълъбарника“. Не й се слушаше музика на живо. Досега бе пяла на сцена и изпитваше онова тежко усещане, което идва след много рев. А и беше време да се прибира. Но щом Джаксън така пламенно подкрепяше нейните потребности, тя също трябваше да му съдейства. Вероятно бе проучвал любимите й групи, иначе как ще знае откъде идва името на Саундгардън… Чакай малко…
Той пак потрепери и закопча ризата си.
— Казах ти, Мели, нямам нищо против, че пееш в тази група.
Мелъди се вцепени.
— А какво ще кажеш за турнето?
— Какво турне?
Сърцето на Мелъди заби лудо. Устата й пресъхна. Тя грабна ръката на Джаксън.
— Къде отиваме?
Той погледна замъгления прозорец на бара. Вдигна очи към дървената табела, която се полюшваше.
— Към „Гълъбарника“? — прочете той.
Сърцето на Мелъди излетя към розовите й кецове.
— Къде е вентилаторът?
Джаксън сви рамене.
— Онзи кретен Гранит го стъпка. Знаех си, че ми е вдигнал мерника.
Затвори очи, сякаш така всичко щеше да изчезне. Само ако…
Той въздъхна.
— Ди Джей е бил тук, нали?
Мелъди кимна. Разочарование струеше от очите й. Как не бе забелязала?
— Какво стана?
Мелъди се натъжи.
— „Оловно перо“ получи покана за лятно турне. Ти се радваше за мен. Каза ми го.
Той пусна ръката й и поклати глава.
— Искаш да кажеш Ди Джей.
— Откъде можех да знам? — сопна се Мелъди.
Джаксън завъртя очи.
— Мелъди, откога ме познаваш? Не ти ли мина през ум, че да ми задаваш подвеждащи въпроси в суперзадушен бар вероятно, може би, е малко, ох, не знам и аз, проблематично?
Гневът вкамени сълзите в очите на Мелъди.
— В случай че не си забелязал, нямах много свободно време там.
Джаксън извади от джоба си ключовете за колата и ги стисна в юмрук.
— Всъщност, забелязах. Ти нямаш свободно време за нищо друго, освен за групата.
Ъх!
— Тази група — пръски се сипеха от устата й — е моята сбъдната мечта.
— Никога не бих застанал между теб и мечтите ти — викна той. А после добави: — Успех на турнето ти. — И си тръгна.
— Ами какво ще стане с нас? — попита тя.
Той спря. Лицето му се бе разтопило в тъга.
— Какво трябва да става?
— Това ли е краят?
— Ти искаш ли да е краят?
Момче и момиче, хванати за ръка, минаха край тях. Говореха и се заливаха от смях, както правят само влюбените. На Мелъди й се прииска да ги спъне.
— Не.
— Тогава го докажи — рече той и си тръгна.
Глава двайсета
Шок и Ка!
Биууп. Биууп.
Звънецът за часа на класния би. Франки обаче нямаше нужда от напомняне, за да влезе в стаята. Вече единайсет минути седеше на дървения стол и се взираше в подканващите плакати с красиви пейзажи и пъстри дъги. Погледът й се премрежи. Чакаше. Искреше.