— Хей, Клео! — извика я Франки. — Ако стане земетресение, обещаваш ли ти да ми сложиш грима?
— Да бе, тогава ще ми е само до теб — озъби се тя.
Мястото на сърцето в тялото на Франки се сви. Всичко беше напразно. Каквото и да направеше, лентите на Клео се свиваха на топка.
— Остави я — прошепна Спектра, невидимата приятелка на Били. — Факт: близначката й Нефра заминава за Александрия за лятото. Клео е съкрушена. Нали знаеш, те спят в един саркофаг и прочее. Просто си го изкарва на теб.
— Благодаря, че ми каза — отвърна Франки учтиво и потисна желанието си да обърне очи. За никого не беше тайна, че Нефра живее в Кайро и е с три години по-голяма от Клео. Ама и тази Спектра — може ли едно нещичко да не обърка?
— Стига приказки! — извика госпожа Фус и пак плесна рязко, за да въдвори тишина. — Работата ни още не е приключила. Запратихме махалото много надалеч в едната посока. По време на мачовете нормитата седят на скамейките. Те крият естествената си красота зад гримове и аксесоари, повлияни от РАД…
— Какво лошо има в това? — обади се тихо Клео.
Клаудин се изкикоти.
— Трябва да възстановим равновесието — каза госпожа Фус. — Всеки цвят трябва да свети, за да можем да кажем, че сме дъга.
— Изглеждаш толкова вкусна, че огладнявам — прошепна Брет. Франки се усмихна и го сръга с лакът. От балсама на Брет, който крепеше черната му коса на съвършени бодлички, се носеше аромат на восък.
— Последното ни упражнение, преди да ви разпуснем за лятната ваканция…
Чу се всеобщо негодувание. Директорът излезе напред и помаха за тишина. Бавно салонът притихна. Той даде знак с глава на Фус да продължи.
— Искам да се съсредоточим върху равновесието. Затова учениците от всеки випуск ще си направят Борд на равновесието. В него ще има по равен брой РАД и нормита. До края на учебната година, а и през следващата, членовете на всеки отбор ще бъдат натоварени да помагат на съучениците си — събития, подобряване на условията в училището, дори нови занимания и спорт — всичко, което би допринесло за равновесието в нашата дъга.
Учудващо се чуха ръкопляскалия — най-вече от седящите на предните редове. Госпожа Фус и директорът Уикс си размениха изпълнени с гордост погледи.
Звънецът би.
Да! Денят най-сетне бе свършил. Беше време за басейна! Пейките заскърцаха, докато учениците взимаха чантите си.
— Ако искате да имате дума в бъдещето на училището, пуснете името си в кутията на вратата на салона — дереше се госпожа Фус. — За да е честно спрямо всички, ще изтегля имената чрез жребий, а утре директорът ще обяви членовете на борда.
Брет нарами на гръб раницата си и тръгна с тълпата към двойните врати.
— Ще го направиш ли? — попита той и взе ръката на Франки. От радост болтовете й забръмчаха. Дали някога олюпеният му черен лак и пръстенът с черепа ще й омръзнат?
— Да направя какво? — попита тя.
— Да участваш в Борда на равновесието. Ще пуснеш ли името си в кутията?
Франки се засмя. Оценяваше чувството му за хумор, както и аксесоарите, които носеше.
— Това е скучно.
— Не се шегувай — рече той. — Ти винаги се стремиш да участваш във всичко. Защо не и сега?
— Това беше преди — запъна се Франки с неочаквано раздразнение. Колко пъти трябваше да му напомня, че беше казала сбогом на политиката? Бе се борила и се бе провалила много пъти. А и освен това битката бе свършила. РАД бяха спечелили. Беше време за парти! — Ако ще е скучно, мен ме отпиши — рече тя. — Няма да прахосам хубавото време, за да стоя на срещи след училище.
— Май само ти няма да участваш — отвърна Брет.
Кутията беше наобиколена от повече от половината ученици. Листчетата бяха свършили. Едно момче, норми, със синя бейзболна шапка написа имената си на хартийка от дъвка. Джаксън Джекил надраска своите върху жълто залепващо се листче. Дори Клео търсеше нещо за писане.
— Радостно е, че и тя ще участва — рече Франки и кимна към Клео. „Може би сега няма да й остава време да ме гледа злобно.“
— Сигурно пъха в кутията листче след листче, за да спечели — обади се Били.
— Ти защо си против нея? — попита го Франки. — Към теб тя никога не е била лоша.
— Просто не искам да пострадаш — каза Били с известен сарказъм. Франки се усмихна. Явно й се присмиваше заради предупрежденията за Спектра. Ала навън бе прекалено слънчево, за да й пука.