И тогава пляс! Налетя на двама души. Горещото кафе се изплиска по дрехите им. Айпадът на Лала изтрещя на пода.
— Аааа! — викнаха и двамата. И започнаха да проклинат — той на английски, тя на… френски!
О, не. О, не не не не не…
Лепенките върху ризите им с надпис Посетител и петна от кафе хвърлиха в ужас Лала — гостите й бяха пристигнали двайсет и един часа и четиринайсет минути по-рано.
Време на социалната смърт: 9:46.
Глава двайсет и втора
Преврат
Оказа се, че часът по физическо е най-доброто решение за ПДУ-то на Франки. Публичното демонстриране на упиянение — дали пък не се пишеше с „о“? — щеше да означава, че навира победата си в лицето на Клео. А Щайн не постъпваха така. Но да потиска желанието си да се разкрещи „Спечелихспечелихспечелих“ бе все едно да възпре искрите от пръстите си — твърде могъща сила, за да я подчини.
Ала фехтовката й предлагаше идеалния компромис. Когато Франки вдигнеше маската за глътка въздух, се опитваше да си придаде лежерен вид — сякаш да си част от двойката Т’о означаваше повече отговорности и по-малко развлечения. Щом обаче пуснеше маската, се усмихваше от ухо до ухо и пищеше досущ като новия музикален идол на Америка. Шокът от победата все още не бе преминал. Усещаше как тя пращи и плющи под бялото яке. Наистина ли с Брет бяха получили повече гласове? Повече от Клео и Дюс? В конкурс за популярност? И сега какво следваше? Да бие Къртни Кардашиян40 с деветдесет и шест на четири процента в рубриката „Кой се облича най-добре?“ на US Weekly.
Добре, че Клео не дойде за часа по математика, когато господин Бийдър подари на Франки поднос с понички от учителската стая. Тя пропусна също и часа по музика, когато в чест на Франки госпожа Андрюс ги научи да пеят „Ние сме шампиони“. Всъщност Клео изпусна повечето сутрешни часове, защото — по нейни думи — имала среща в „Тийн Вог“. Но сега беше тук. Беше си взела пет минути почивка от дуела, за да си сложи гланц. И се усмихваше, сякаш криеше твърде приятна тайна, за да я сподели с някого. Вивека каза, че поведението й не е изненадващо. Наричало се „запазване на достойнството“. Но оттам, откъдето Франки атакуваше противника си в момента, лицето на Клео не само не излъчваше достойнство, но бе доста измъчено.
Когато отидоха в съблекалните, Франки свали белия си костюм и се загърна в сивия си халат.
— Това ли са обувките? — попита Клаудин. От косата й висеше гребен.
Шест момичета по хавлии се струпаха около отвореното шкафче, за да видят по-добре. Клео изви очи и пръсна двойно повече олио върху краката си.
— Страхотни са! — възкликна Блу, макар че вече ги беше видяла.
— Пробвали ги?
— Трудно ли се върви с тях?
— Какво ще облечеш с тях?
— Много ти отиват.
— Знаех си, че ще ти подхождат. Затова гласувах за теб.
— И аз гласувах за теб.
— Аз не гласувах за теб, но се радвам, че спечели.
През три шкафчета от тях, Клео се преструваше, че чете смешни съобщения от много важни хора. Безкрайните й опити да спаси достойнството си накараха Франки да я съжали. Ако принцесата се чувстваше и наполовина унижена, колкото нея, когато си помисли, че е изгубила, то…
— Нека да обсъдим това после — каза Франки и затвори шкафчето. — Просто нямам сили и…
Момичетата се върнаха под сешоарите.
— Какво ще кажеш, а? — прошепна Спектра на Франки.
— Страхотни са — отвърна тя и хвърли поглед към сиво-кафявите обувки.
— Не за тях — изсъска Спектра и направи знак към Клео, която тъкмо увиваше китките си с лен. С изключение на купчината мокри кърпи, до нея нямаше никого. — За това там.
— Ъ? — попита Франки люляковия въздух.
— Най-накрая й дадохме да разбере. — Спектра се закиска, та чак веригите й задрънчаха.
— Не разбирам за какво…
— Не се тревожи — каза тихо Спектра. — Никой няма да ни чуе от сешоарите. А и Били не е казвал на никого.
— Не е казвал какво? — попита Франки, почиствайки болтовете на врата си с клечка за уши.
Спектра се изхили.
— Ами че двамата сменихме урните, за да спечелиш ти.
Цзззз. Клечката за уши пламна. Франки духна, за да я угаси, и махна, за да разнесе мириса на изгорял памук. При все това нещо миришеше на гнило.