Побутна обувките към Клео, вирна брадичка и се върна в съблекалнята — уверена, че този път загубата е победа за всички.
Глава двайсет и трета
Гледка за четири очи
Лятото се спускаше над „Мърстон“. Прозорците стояха отворени и сякаш подканваха учениците да избягат през тях. И като песен на сирена бризът, напоен от слънцето, ги зовеше с глас, на който малцина можеха да устоят.
Мелъди беше сред малцината. Какъв беше смисълът? Само влюбените и лекомислените можеха да подскачат весело на слънцето. Ала момичето, което наскоро бе изоставено и чиито родители директорът тъкмо бе повикал в кабинета си, не можеше.
Дръпна гневно гиричката от учебника по история в почти празното шкафче, сякаш тя бе виновна за създалото се положение. Целия уикенд се бе надявала, че той ще проумее колко себично се е отнесъл с нея и ще й се извини. Но от дни насам айфонът й бе замлъкнал. Чуваше се само тиктакането на часовника. Ако инатът беше състезание, тя и Джаксън щяха да вземат първото място. Само латето с бита сметана й помагаше да продължи — беше го изгълтала на обяд, а също и мечтите си за предстоящото турне. Още три дни и Мелъди изчезва!
— Мели! — чу тя познат глас. Кандис се затича сковано с тюркоазните си платформи „Прада“. Носеше раиран гащеризон, а от врата й се поклащаше гердан с ярки мъниста. Приличаше на избягал от магазина манекен, който за първи път се опитва да ходи. — Ще се прибереш с Джаксън, нали? — Тя стисна ключовете от колата, давайки да се разбере, че това не е въпрос, а последни новини за развитието на ситуацията.
Мъка сви гърдите на Мелъди — липсваха й онези дни, в които щеше да отвърне с да.
— Ти къде отиваш?
Кандис изчака минаващите ученици да се отдалечат, за да не ги чуят.
— С Шейн искаме да хапнем набързо преди лекцията по древногръцка митология.
Не може да бъде!
— Каква лекция, бе Кандис? Та ти дори не учиш в този колеж.
— Знаеш ли колко големи са класовете там? Някои са с по триста души. Дори професорът няма представа. През цялото време с Шейн си пишем на телефоните. Това е супер. Е, сама ли ще се прибереш?
— Да, все ще измисля нещо.
— Чакай — каза Кандис и нави кораловите мъниста около пръста си. — Още ли не говориш с Джаксън, задето те заряза пред „Гълъбарника“?
Ех, ако беше толкова просто.
— Той чака да му докажа любовта си.
— А ти не го обичаш вече — заключи Кандис като опитен терапевт. — Случва се.
— Не — каза Мелъди и най-сетне успя да погледне отвъд гнева си. Или може би отвъд егото си? — Обичам го. Просто… — Каква беше причината? Не искам да жертвам мечтите си заради неговите? И не искам той да иска това от мен? Мразя да ми липсва. — Мисля, че единственото доказателство, което би приел, е да се откажа от турнето и…
Кандис хлъцна.
— Ултиматум? Той ти е дал ултиматум?
— Не е точно така, но…
Кандис удари с ръка по едно шкафче. Звукът отекна в почти празния коридор.
— Никой не може да дава такива неща на момичетата Карвър — каза тя, сякаш ултиматум беше мръсна дума или БПП41. Тя си сложи червените слънчеви очила. — Е, щом иска от теб да му докажеш, че го обичаш, давай. Докажи му го.
— Ъ?
— Да, докажи на онзи носач, Гранит, че го обичаш. Това момче е истински лисунгер.
Мелъди прихна.
— Когато Джаксън те зареже, ти му кажи: „Ооо, значи искаш да ти докажа, че те обичам? Опаа, извиня-вай!“
Джаксън стоеше над игричките. А също и Мелъди. Но беше забавно да обмисли подобна възможност. А може би забавното бе да накара едно момче да ревнува от друго. Не като смешна история, в която, „хаха“, се заливаш от смях. По-скоро като На кой би му минало през ума?
Биууп. Биууп.
— Трябва да тръгвам — каза Кандис с притеснението на престъпник. — Нали ще можеш да се прибереш вкъщи?
Мелъди кимна.
— Приятна лекция. — Тя се завъртя на черните си кецове и се отправи към поредния час на господин Чан за отражението на Втората световна война върху социалните медии. Докато проверяваше съобщенията — може би и тя бе липсвала на Джаксън, — Мелъди се блъсна в него.
— Хей! — изстреля той. А после сякаш си припомни отношенията им в момента и замръзна.
С него бяха Лала и двама непознати, целите залети в кафе. Жената — висока като модел и слаба като пръчка — носеше жълт кожен потник и черни кожени панталони. Марковите й токчета бяха украсени с мънички сребърни шипове. До нея стоеше пухкавичък мъж с бял тесен анцуг. Трябваше им само парченце шоколад и пълнозърнеста бисквитка, за да си направят смор42.
42
От англ. — some more — още малко. Американски десерт от две бисквити с шоколад и печен маршмелоу. — Б.пр.