Докато Джаксън се правеше, че гледа нещо много интересно в далечината, Лала дръпна Мелъди встрани.
— Мел, запознай се с Брижит Т’о и Дики Дали.
Значи пухкавият беше Дики Дали! Спортистът? Лидерът? Плейбоят? Най-скъпият играч беше дебел като пухкав маршмелоу.
— Здравейте! — успя да каже Мелъди и понечи да тръгне.
Но Лала я дръпна назад.
— Мелъди е вокалът на „Оловно перо“. Щом се върне от турнето си, ще бъде номер едно в групата от талантливи музиканти на „Т’о Дали“.
Джаксън се изсмя през нос. Стомахът на Мелъди се сви.
Брижит нацупи лилавите си устни и измърка:
— Magnifique! — Докосна перата в косата на Мелъди и добави: — J’aime vos plumes. Мелъди стоеше като закована, потискайки желанието си да й обърне гръб.
— Някой обича лова — каза Дики през смях.
— И този някой по една случайност е приятелката на Джаксън! — рече ведро Лала.
Мелъди ахна.
— Всъщност…
— Ха! Браво, момче! — Дики ръгна с лакът Джаксън в ребрата. Телефонът на Джаксън падна. Устата на Мелъди увисна.
— Е, кажи ми, Джейк — каза Пухкавия, — това ранно пиле хвана ли вече червея? Ха!
Пфу!
— Отвратително! — отсече Брижит.
— Каламбурът не беше случаен! — викна Дики щастливо. — Схващате ли? Птица43? Кокошка?
По изражението на Брижит ала „подушвам вкиснато мляко“ личеше, че не е схванала шегата.
— Ние се разделихме за известно време — каза Джаксън.
Мелъди го изгледа втренчено. Все едно да се облееш с дезодорант и да кажеш, че си се изкъпал.
— По-скоро само се разделихме.
— Добре, че ми го каза — рече Джаксън и замахна с пръст по айфона си. — Имате ли нещо против кратка почивка, за да обновя статуса си във фейсбук?
— Ха! Значи вече си свободна, така ли? — попита Дики.
Брижит цъкна с език и потупа Мелъди по рамото.
— Мисля, че точно това означава — каза тя на Джаксън.
— Не се прави на изненадана. Идеята беше твоя.
— Коя част от нея? Тази, в която ме заразя сама пред бара посред нощ, или онази, в която ме караш да изпитвам вина за това, че следвам мечтите си?
— Само ти можеш да се накараш да изпитваш вина — отвърна й Джаксън самодоволно.
— И само ти би казал нещо толкова префърцунено — отвърна тя на удара.
Лала се ококори.
— Джаксън, какво ще кажеш да продължим обиколката?
— Отлично — изджавка той и отлетя по коридора. Лала и Брижит се втурнаха да го догонят. Дики притисна с рамо Мелъди до стената.
— Обади ми се, като завършиш колежа — смигна й той, а после изшумоля след другите с цялата си шушлякова слава.
Запенена от гняв, Мелъди не можеше да си представи как ще стои мирна в часа на Чан. Хукна към шкафчето си и го отвори само за да го затръшне с ритник. И после още веднъж. И още веднъж, и…
Звън.
Мелъди бръкна в джоба на изрязаните си панталонки и извади телефона си. Най-сетне извинение.
До Мелъди
22 юни, 10:17
Гранит: Чакам те на покрива.
До Гранит
22 юни, 10:17
Мелъди: Идвам веднага.
Автоматичната метална врата се затръшна зад гърба й. Топлият вятър разроши опашката й и посипа перца по бетонния покрив. Нима Джаксън наистина си мислеше, че вината за всичко е нейна?
— Хей, здрасти! — викна Гранит. Беше се облегнал върху отделението за климатика.
Благодарна за разтухата, Мелъди се завтече към него.
— Ела да видиш — рече той и като я хвана за ръка, я отведе до ръба. Тъмносивата тениска с джобче подчертаваше зеленото в иначе студените му очи. Сърцето й заби ускорено. — Всичко изглежда толкова различно отгоре. — Посочи „Ривърфронт“. Въртележката се въртеше бавно като музикална кутия. Зад нея река Уиламет течеше спокойно като разтопен карамел.
— Градът прилича на макет — каза тя. Хората тичаха по главната улица като угрижени гватемалски кукли44. Мелъди се опита да си представи за какво ли се тревожат. За приятелите си? За работата? За семейството? Оттук малките неща изглеждаха маловажни. — Не е за вярване, че никога не съм се качвала на покрива.
43
Foul — отвратително; fowl — птица. Думите се произнасят по един и същи начин и оттук играта с тях. — Б.пр.
44
Мънички разноцветни кукли. Преди сън детето разказва на куклата какво го измъчва, после я слага под възглавницата. Според вярванията куклата поема неговите тревоги и така то може да спи спокойно. — Б.пр.