Добре, че Гулия не беше там. Добре, че още не бе отписал „Мърстон“. Това бе добър знак. (По-добър дори от шегата на Дики.)
Но щом Лала зърна напредъка им, или по-скоро липсата му, отново изпадна в паника. Стенописът на Джаксън бе покрит с омацан в боя чаршаф. От обърнатите кутии към тях се носеше боя като змейски езици.
— Щом Джаксън доведе Дюс, той ще открие новия герб на училището — каза Лала, която много искаше да им съобщи нещо хубаво — заявлението на Клео, че ще да увие пришките си с лен, не беше съвсем учтиво. За щастие, Дики си помисли, че тя се шегува, а Брижит се бореше с езиковата бариера. Поне подиумът за ревюто изглеждаше готов. Боже, добре, че беше Клод.
— Само след няколко минути нашата двойка ще се качи на сцената и ще покаже… — О, не! Лала видя цепнатината в средата на талашита.
— Дийни? — викна Лала, като се мъчеше да изглежда спокойна.
Клаудин се измъкна боса изпод скамейките. Беше облякла нагънатите шорти „Т’о Дали“. А също и едно сиво горнище с качулка, на което отляво пишеше Т’о. Кестенявата й прорасла коса й придаваше вид на спаружен слънчоглед.
Брижит вдигна тъмните си вежди и сви устни.
— Mon Dieu! — извика тя и се спусна към Клаудин като лъв към газела. Клаудин замръзна.
— Тя сама ще го оправи — опита Лала, но беше късно. Брижит вече протягаше ръце към врата на Клаудин.
— Това истинска кожа ли е?
Клаудин кимна и отстъпи назад.
— Какво им става на тези французойки, щом видят косми по тялото? — попита Дики, докато проверяваше съобщенията си.
Брижит подръпна козината.
— Ils sont tellement doux. — Подръпна пак. — Отглеждаш ги на тялото зи, n’est pas? Като див звяр.
— Клаудин е върколак — рече Лала гордо. — Разказах ви за нея в писмото. Дийни, това е Брижит Т’о от…
— Ама тя не трябваше ли да пристигне утре?
— Да, дойде един ден по-рано и превърна живота ми в ад — прошепна Лала, така че само Клаудин и нейните супер уши да чуят думите й. — Моля те, примири се с положението. Това е единственият ни шанс.
Клаудин завъртя очи, сякаш казваше: Дължиш ми услуга.
Лала кимна. Дадено.
Брижит извади нокторезачка от чантата си и клъцна един кичур за мостра. Клаудин изскимтя.
— 3 тази ла козина ще направим цял зимен колексион от ботушки. Ще ги кръстим Льо Зимен Върколак, non?
— Non — изръмжа Клаудин. Добре, че свръхгрижовните й братя не бяха тук да чуят това.
— Ъ, всъщност, госпожо Т’о, естественият косъм тук не е популярен — каза Лала.
Брижит отметна глава назад.
— Mais, non!
— Същото важи и за кожата. Но вашата изкуствена кожа изглежда страхотно. — Тя опита да смекчи удара, като изчетка потника и панталоните й от изкуствена кожа.
— Faux? — ахна Брижит. — Те не за faux! Аз казвам non на изкуственото.
Лала и Клаудин се спогледаха.
— Но обувките — новият общ модел, — каишките са синтетични, нали?
— Синтетични ли? Ха! — викна Дики и пусна телефона си в калъфа на колана. — Обувките ни са изработени от кенгуру.
Какво?!
— Истинско кенгуру?
— Замо льо bébé — отвърна Брижит. — Как зе казва, jolie?
— Джоуи45 — поправи я Дики.
Пулсът на Лала започна да прескача. Сигурно се шегуваха.
— Пипни — той поднесе светлокафявия си портфейл. — Сто процента естествена кожа от кенгуру. Мек и качествен. Линията ми от бандажи за 2015 ще бъде произведена от кенгурова кожа. Чудно за отдолу. Ха! Това върви и за рекламен лозунг, а?
Клео се появи пред тях, а от двете й страни бяха Блу и Франки, които я държаха да стои права на обувките.
— Малко олио и лен оправят всичко — каза тя. — Докато пристигнат утре, аз ще скачам до коша в тези мечи капани. — Лала използва момента, за да ги представи. Кожата на Клео избледня, когато разбра какво бе казала. Франки пусна искри. Блу не спираше да пита безмълвно какво?, търсейки обяснение.
— Ха! Мечешки капани — Дики тупна Брижит по ръката като стар съотборник. — Това ще е следващото. Сандали от меча кожа. Нали знаеш, те спят зимен сън.
— Отстрани можем да сложим болтове — като нокти — присъедини се Брижит. — А това какво е? — попита тя и прокара пръст по шевовете на Франки. — Като от коприна за.