— Успех — тя се усмихна на Клео на излизане от салона.
Клео се усмихна самодоволно.
— И на теб. — После се закиска.
Франки се замисли дали да не каже на Клео, че няма да участва. Но защо? Колкото по-бързо излезе от тук, толкова по-скоро ще може да посрещне гостите си край басейна. Всъщност партито беше под номер седем в нейния списък „на живот и смърт“. Затова, като покани и Клео, тя хукна към вратата. Свободата беше по-близо с цял един ден!
Глава втора
Одобрението на вампира
Яркото слънце намигваше, отразявайки се в колите на паркинга. Лала засенчи очите си, а край нея новите шофьори отпрашваха шумно в първата лятна вълна от горещини. Тя потрепери. Защо ли слънцето не можеше да я стопли, както би я стоплил Клод Улф?
Кокетните чудовища, както Лала с гордост наричаше Клео, Франки, Клаудин, Блу и себе си, поеха по осеяния с дъвки асфалт и нито клюките от последните часове, нито ухажването между учениците от по-горните класове можеха да ги изкушат. Очите им, скрити зад слънчевите очила, бяха вторачени в джипа на Лала, която всячески се стараеше да ги забави.
— Стига си се влачила като сопол! — извика Блу през рамо. — Люспите ми се опекоха.
— Болтовете ми горят! (Франки)
— Кожухът ми се опърли! (Клаудин)
— Ще се опека на потник! — оплака се Клео и скри под гъстата кестенява коса на Клаудин оголените си рамене. — Трябва да сваля презрамките, преди да съм станала на райета.
Лала забави още крачка.
— Искате ли слънчобрани? — попита тя, като въртеше в ръка розовата дръжка на един. — В шкафчето имам десетина. Мога да изтичам обратно и…
— Какво ще кажеш да пуснеш малко енергия в краката си? — изджафка Клаудин и се върна, за да подкара Лала напред. — Басейнът на Франки. Забрави ли?
Естествено, че не беше забравила. Бяха й съобщили още щом я намериха в ъгъла, гушнала печката си по време на събирането в училището. Лала не беше глупачка, просто беше влюбена. И да си тръгне от училище, без Клод да я целуне, бе все едно да си изгуби портмонето и да не й позволят да си го потърси. Но я вие опитайте да обясните това на неговата „още не мога да повярвам, че го намираш за сладък“ сестра.
Блу вдигна ръкав и погледна розовия си часовник G-Shock.
— Не е валяло от двеста и единайсет часа. Това място пресъхна като Австралийската пустош — каза тя. — Ако вляза в Борда на равновесието, ще сложа плувни коридори в училището и ще ходя на час с плуване.
Франки свали очилата си с пирамидални шипове3.
— И ти ще участваш в това?
Клео се засмя, като че ли си спомни някаква шега.
— Аз също ще участвам. — Клаудин повдигна кестенявите си къдрици от обраслия си врат, за да си направи вятър. — Ако ме изтеглят, ще наема фризьор за домашни любимци.
— А аз ще покрия стените с огледала — обяви Клео.
— Какво общо имат огледалата с мумиите? — попита я Франки.
— Нищо — отвърна Клео със самодоволна усмивка. — Просто обичам да се оглеждам.
Кокетните чудовища се разсмяха, докато пристъпваха неуверено на платформите си към джипа. Едно скутерче в свежо зелено профуча край тях и Франки прати въздушна целувка след него.
— Искам го! — надвика тя бръмченето на мотора. А сетне се обърна към Лала. — Изглежда, само ние двете не сме се записали за този борд.
Клео пак се разкикоти.
— Аз се записах — рече Лала и си даде сметка колко необичайно звучеше това от нейната уста. Тя съвсем не бягаше от обществените дейности, но нейното призвание бе опазването и спасяването на животни. Тази кауза ангажираше времето й извън училище. „Толкова много хора се грижат за нас, а кой се грижи за тях?“, обичаше да пита тя, когато някой я помолеше да участва като доброволец в поредната училищна инициатива. След това никой не си правеше труда да я пита втори път.
— А аз си мислех, че козметичните операции на пострадали животни е най-новата ти страст — обади се Клаудин.
— Какво стана с beastiesB4besties4? — подразни я Клео, като припомни на Лала старият й имейл адрес.
— Кръстих го така заради един звяр — обясни тя. — Тоест, прилеп.
— За стария ли говориш? — попита Блу и се почеса по ръцете. По паважа попада фин разноцветен прах.
Лала знаеше, че Блу говори за големия Ди, баща й, и кимна.