— Истинска мечка ли? — попита Франки и скри ръцете си в джобовете на роклята.
— Mais oui — отвърна гордо Брижит. — Точно като кенгуруто.
— Кенгуру ли? — попита Блу и изгледа Лала. — Тази шейла истината ли говори?
Лала кимна, а вътрешностите й така се разпениха, сякаш току-що бе яла агнешко.
— Само най-доброто — похвали се Дики. Той посочи краката на Клео. — Тези обувки тук бяха тествани върху маймуни.
— Върху маймуни? — излая Клаудин.
— Две дузини даже — обяви той. — Пуснахме ги да тичат три часа на пътеката. Това джоуи дори не се цепна.
— Джоуи! — извика Блу и очите й се насълзиха.
— Ка! — изригна Клео и захвърли обувките.
— Недей! Ще го нараниш — рече Блу и хукна да ги вземе.
Брижит се усмихна, защото си бе помислила, че Блу харесва модела.
— Може би трябва да вземем люзпестото момиче за модел.
— Нея ли? — ахна Клео и грабна обувките.
— Вземи ги, друже — каза Блу. — Не бих си пъхнала крака в това за всичките пари в щастливата страна46.
Всички страхове на Лала, че баща й ще й натяква казах ли ти аз?, потънаха в дълбините на съзнанието й. Представяше си маймуни на високи токчета, яхнали пътеката за бягане. Одрани кенгурута. Изскубани болтове. Ботуши от вълча козина.
Момичетата гледаха Лала и мълчешком я подканяха да предприеме нещо. Тя тъкмо се накани да попита дали е твърде късно да сменят дизайна на обувките, когато Дюс се появи с Джаксън и Хийт.
Той целуна Клео за здрасти и попита:
— Какво е това чудо на краката ти? Да не са ти правили операция?
— Не, но ще се наложи, ако веднага не сваля обувките.
— Кажи ми кой ти почизтва лицето и аз ще забравя, че чух това — рече Брижит.
— И защо? За да направиш от мен дамска чанта ли?
— Ха! — разсмя се Дики.
Клео погледна Дюс. Надяваше се да фрасне Дики и да защити честта й. Но вместо това Дюс протегна ръка и каза:
— Господин Дали, баскетболните ви екипи са направо страхотни.
— И твоят вкус към фустите е страхотен — отвърна Дики. Дюс пусна ръката му шокиран.
— Какво ще кажете да открием стенописа? — попита Джаксън и поведе групата към огромния чаршаф. Хвана единия край и изчака Хийт да допие еднолитровата си Супер Голяма Глътка и да хване другия край.
— Още не е съвсем готов — обясни Джаксън, — но ще схванете идеята.
— Едно… две… три! — отброи Хийт и дръпнаха платното. То изплющя и се изду. Бърааааа! Голямата глътка на Хийт изригна в едно голямо оригване. Огромна огнена топка излетя във въздуха и кацна в средата на веещия се чаршаф. Оранжевите пламъци мигом погълнаха плата.
— Аааа! — изпищя Джаксън, уплашен от горещината, и хвърли чаршафа върху талашитената сцена. Само след секунди и тя се подпали. Пукащи въглени подскачаха и се рееха из салона. Подпалиха и реката от червена боя, която се виеше като змия по пода.
Ууууп-уууп-уууп. Пожарната аларма се включи. От тавана се спуснаха пръскачки, от които струеше ледена вода. Блу затанцува в мъглата, а в това време всички останали се опитваха да прогонят с ръка дима и да намерят изхода.
Франки започна да пуска искри.
— Код зелено!
— Zut alors, mes cheveux! — извика Брижит. — Зтудено е под дъжда.
— Може би ще можем да направим от нея една-две луфи — предложи Лала.
— Pardonnez-moi?
— Да, можем да направим от косата ти луфа, а дръгливите ти ръце да използваме вместо бъркалки за кафе — викна тя, без повече да се притеснява от неодобрението на баща си. Че на кого му пука за някакъв си колеж? Имаше хиляди години пред себе си. Все някога ще свърши нещо, което да заслужава похвалата му. Сега искаше да защитава онова, в което вярваше. Като например грижата за животните. Правата на РАД. Себе си. Това може би нямаше да донесе полза на „Мърстон“, но животът не е само училище — особено когато трае цяла вечност.
В далечината се чу воят на пожарните сирени. Класните стаи се опразниха и по коридорите се втурнаха ученици. Сред дима се появи Хейли и взе да стреля наред с пожарогасителя си като с картечница.
Лампите в салона угаснаха. Хийт хукна към изхода. Лала вдигна лице към студената вода, сякаш я приканваше да отмие лепкавото, мръсно чувство, което цял следобед я тровеше като тежък случай на дизентерия.
46
Става дума за Австралия. Названието идва от книгата „Щастливата страна“ на социалния критик Доналд Хорн. — Б.пр.