Хейли прихна.
— Каза, че е амулет за нормално зрение, нали разбираш, ще ми помогне да сваля очилата.
Франки ахна.
— И ти й повярва?
Хейли пак се изкиска.
— Не, разбира се. Но започнах да ходя на уроци по ръчно духане на стъкло. С Хийт искаме да правим вази това лято и да ги продаваме на фестивалите по изкуство. Най-скъпа е пещта, а Хийт ще се справи, така че… Както и да е. Наред с училището, уроците, обяда и кучето, което трябва да извеждам, конкурсът ми дойде в повече. Трябваше ми извинение, за да се откажа. — Тя повдигна очилата си и притисна насълзените си очи.
— Извинявай. Мисля, че просто съм прегряла.
Франки я прегърна.
— Всичко е наред.
— Нали пак ще се виждаме догодина? — подсмръкна Хейли.
— Разбира се — отвърна Франки. — Ще имам нужда от теб — някой трябва да държи Брет под око.
— А ти ще държиш Хийт под око в „Радклиф“.
Франки се прекръсти.
— Кълна се, иначе болтовете ми да гръмнат и да се изпържа в пламъци.
— Ето ги, идват — усмихна се Хейли. — Отивам да ги посрещна.
Франки й махна за довиждане и хвърли последен поглед на двора. Ярките прочувствени рисунки с тебешир разказваха славна история. Тя започваше с танците на Вси светии — Брет бе изобразен как пищи с падналата глава на Франки в ръка. В средата Франки взимаше интервюта от РАД за филма „Чудовището на нашата улица“. Над всичко грееше дъгата на госпожа Фус. Най-сетне Франки проумя, че тази история не можеше да бъде разказана без нея. Защото над дъгата в небето искреше зелена звездичка. Тази звездичка беше тя.
Едно летящо каменно лале тупна пред Франки.
— Идеята твоя ли беше?
— Защо всички са толкова изненадани? — попита Франки. Не сметна въпроса за комплимент.
— Ами просто всичко е толкова… — Били се постара да не я засегне.
— Наелектризиращо?
— Да, наелектризиращо. — Той й подаде лалето.
— Това пък защо?
— Съжалявам.
— За какво? Размени урните, понеже си мислил, че не мога да спечеля или че не мога да измисля хубава тема за обяда?
— И двете.
Франки взе цветето и го завъртя между пръстите си.
— Откъде знаеше, че няма да спечеля?
— Защото, мила моя… — Били я хвана за раменете — речта ти беше калпава.
Франки избухна в смях и прегърна невидимия си приятел. А това явно не изглеждаше нормално.
— Това или е Незримия Били, или ти играеш някаква шантава игра на замръзванка — рече Кандис. Единствена тя сред зрелостниците бе пристегнала тогата си с колан, а на гърба бе извезала инициалите си КК. — Впрочем, обядът е страхотен.
— Къде е Мелъди? — попита Франки.
— Отпраши веднага след церемонията. Нещо, свързано с групата, или пък с Джаксън. Не знам. Става опасно, ако човек много я слуша. Все едно, Би, родителите ми тъкмо ме изненадаха с билет за първа класа. Втора класа — вън!
— Къде заминаваш? — поинтересува се Франки.
— Отивам за лятото във Франция — ще наблюдавам уличната мода. Били и Спектра идват с мен, защото, нали знаеш, те могат да летят безплатно.
Франки пусна няколко искри. Погледна Били. Благодаря ти, че ми каза.
— Щях да ти кажа — рече той, след като видя фойерверките на Франки, — но през последните дни ти не ми вдигаше.
— Откога си правиш труда да се обаждаш? — пошегува се Франки и отново го прегърна.
— Кандис? Ти ли си? — попита тъмнокос красавец със сако от туид, докато си проправяше път към тях.
Кан се опули. Франки не беше виждала толкова шокирано норми.
— Шейн? — извика тя и бухна къдриците си. — Ъ, какво правиш тук?
Шейн скръсти ръце.
— Сестра ми Минди завършва днес.
Кандис засука една руса къдрица.
— Ти си брат на Минди?
Шейн вдигна вежди и кимна.
— А ти учиш в гимназия.
Кандис взе чашата с лимонада и му намигна.
— Вече съм в колежа.
Шейн бутна чашата от ръката й и изхвърча гневно навън.
Стотици очи се извърнаха да видят как ще постъпи Кандис Карвър, след като бе зарязана. Но тя дори не забеляза. Беше се вторачила в айфона си и разглеждаше списъка със задачи за Франция.