— Всеки ден, независимо къде се намираш, ще ходиш в някое интернет-кафе и ще ми разказваш какво се случва при теб. — Кандис запримигва. — Искам и подробности. Снимки. Истината.
— Лъжите вън — съгласи се омагьосаната Кандис.
Сирената — 1, нормито — 0.
Сссссссс. Отвън се чу шум от спирачки.
Мелъди и Кандис замръзнаха. Това е то. Едно… две… три… Мелъди скочи върху килима от овча кожа и зарови в нея пръстите на краката си.
— Автобусът пристигна! — викна Глори от долния етаж.
Кандис закопча ципа на сака и го бутна към Мелъди.
— Ако с този гардероб не станеш роклегенда, си мъртва за мен.
На вратата я чакаха ридаещите Глори и Бо.
— Утре вечер ще се видим в Сиатъл — рече Мелъди. — А после в Портланд, Сан Франциско, Анахайм и Сан Диего. — Преглътна желанието си — колкото хапче за слон — да заплаче. Наистина, родителите й щяха да присъстват на всеки концерт, а денем щяха да карат след автобуса с техниката. Но това бе краят на една ера. За първи път Мелъди стъпваше на широкия път. Светът й нямаше да остане малък — благодарение на процъфтяващия й талант. Подобно на състезателен кон, дарбата й имаше нужда от упражнения, за да се развие. Нуждаеше се от място, за да се разгърне. Салем бе твърде малък. Всяка крачка, която Мелъди правеше към бъдещето, бе крачка, която я отдалечаваше от миналото.
Бо разроши и без това чорлавата коса на дъщеря си.
— И да не пиеш.
— Да не взимаш наркотици — добави Глори.
— И повече никакви якета с качулки! — викна Кандис отгоре. Не искаше да я видят как плаче.
Разсмяха се и се прегърнаха. Целунаха се. Ще ми липсвате всички. Глори и Бо обещаха да тръгнат веднага щом оставят Кандис на летището. Те бяха семейството, което я изпращаше при новото й семейство. И доказваха, че истинската любов означава да оставиш някой да си тръгне — нещо, което Джаксън явно не желаеше да стори.
Вратите на виненочервения автобус се отвориха със съскане. Гръмна встъплението на „Райски град“.
Гранит изскочи от автобуса.
— Аз ще взема сака — каза той и посегна към багажа й. Но Мелъди продължи да влачи багажа си по стълбите, сякаш бе труп.
— Ти вече си мениджър — пошегува се тя. — Защо не повикаш носача?
Той грабна сака и го преметна през рамо. Това й напомни вечерта, когато се срещнаха — бе я спасил от тълпата на дансинга.
— Докато не намерим някой за тази работа, аз ще бъда носач и мениджър.
— Трябва да поговоря за това с моя приятел Лю.
— На всяка цена — каза той и пъхна сака в багажника на автобуса. — Готова ли си? — Гранит се усмихна така, сякаш й беше подготвил изненада. Но Мелъди знаеше, че той се опитва да запази самообладание. Иначе щеше да скочи на автобуса и да закрещи с пълно гърло: „Заминаваме на турне!“. А тя знаеше, защото и нейните вътрешности играеха поло.
— Добре дошла на борда! — изкрещя Девет-цяло-и-пет, надвиквайки Гънс енд Роузис. Тя и Чичи се бяха качили на черните кожени седалки и лепяха плакати на „Оловно перо“ по шкафчетата, облицовани с дървен фурнир. Сейдж сглобяваше нова коледна елха — на тънките й клончета щяха да се полюшват даренията на приятелите, които им предстоеше да срещнат. Автобусът миришеше на кожа и бонбони — мирис, който Мелъди занапред щеше да свързва с новото начало.
Зад канапето и кухненските шкафове имаше шест легла — три от едната и три от другата страна. Приличаха на рафтовете в гардероба на Кандис. Упадъчни за случаен посетител, съвсем на място за рокаджии. Зад леглата бе кабинката с тоалетна и душ. А най-отзад се мъдреха двете тонколони. Всичко бе съвършено.
— Готови ли сте? — викна Гранит и запали мотора. Освен мениджър и носач, той беше и техният шофьор.
— Готови! — викнаха момичетата.
Мелъди отвори прозореца и изпрати въздушни целувки на семейството си. Те й махаха и на свой ред й пращаха целувки. Тя се обърна и погледна къщата на Джаксън — така, за всеки случай. Но както и преди, там нямаше никого.
Когато автобусът потегли, Сейдж раздаде на всички шоколадово мляко.
— За „Оловно перо“!
— За „Оловно перо“! — отвърнаха момичетата, чукнаха се с кутиите и нагънаха млякото.
Гранит зави на север по I-5. Това не беше просто магистрала, а път, постлан с неизчерпаеми възможности.
— Кажете довиждане на Салем — извика Чичи.