Открит е пътят му към сп. „Ню йоркър“, трамплин за не една литературна кариера, както и някогашното „Сатърди ИВНИНГ Пост“. Да те печатат в „Ню йоркър“, за американския писател се равнява на онова, което за белетристите в някои други страни е да ги приемат в Съюза на писателите. Написва над 100 разказа (издадени в сборниците „Морякът отплува, от Бремен и други разкази“ — 1940 г., „Добре дошли в града и други разкази“ — 1942 г., „Сторено от вяра и други разкази“ — 1946 г., „Сборна рота“ — 1950 г., „По френски“ — 1963 г., „Любов в тъмната улица“ — 1965 г.), „Отстъпление“ — сборник разкази (1970 г.), „Шепот“ (1972 г.), „Бог бе тук и си излезе“ (1973 г.); десетина пиеси („Обсада“ — 1937 г., „Кротки хора“ — 1939 г., „Синове и войници“ — 1944 г., „Убиецът“ — 1946 г.) и киносценарии. Има двадесетина романа, между които „Младите лъвове“ (1948), „Смут в ефира“ (1951 г:), „Люси Краун“ (1956 г.), „Две седмици в друг град“ (1959 г.), „Гласове в летен ден“ (1965 г.), „Богат, беден“ (1970 г.) и по-късно неговото продължение „Просяк, крадец“, „Вечер във Византия“ (1973 г.), „Нощен дежурен“ (1975 г.).
Заглавията, които виждаме, са много, при това списъкът е непълен; авторовите противоречия, стоящи зад тези заглавия, са значителни. Спомняте ли си за противоречивия бруклински колежанин; как не можахме да решим дали той е спортист — галеник на администрацията, или момче, което работи в универсален магазин, за да се издържа. Сега, 50 години по-късно, той продължава да бъде противоречива фигура. Какъв е Ъруин Шоу? Автор на бестселъри и телевизионни поредици, спечелили ако не световно признание, поне световна известност? Талантлив професионалист с безпогрешен усет какво ще се хареса на масовата публика? Или писател, който иска да ни каже нещо?
Ъруин Шоу е и първото, и второто, и третото. Във всеки случай въпросът очевидно го занимава и той се смята длъжен да се оправдава за успеха си. Казва (в интервю пред английския журналист и критик Дейвид Харсънт през 1976 г.), че никога не се бил поддал на изкушението да се приспособи към вкусовете на масовата публика, освен тогава, когато изпаднал в пълно безпаричие. Обяснение, което, нито доказва, нито оспорва обвинението и само по себе си е достойно за масовия вкус.
Всъщност нещата са като че ли значително по-сложни. Ъруин Шоу има усет за момента и пише, за да повлияе на съвременниците си. Това не може да стане иначе освен чрез бестселъри. Ъруин Шоу е американски писател… и ефективността се определя от тиража, а тиражът — от търсенето.
„Богат, беден“ проследява историята на едно семейство през три поколения, поставяйки под въпрос общоприетото американско вярване, че парите, физическата привлекателност и материалните удобства правят хората доволни и щастливи. Това е утвърденото мнение на критиката, която добавя, че на места Ъруин Шоу жертвува убедителността на образите и ситуациите, за да могат те по-ясно да внушат социалните идеи и категории, които представят.
„Що се отнася до стила — казва Шоу, — винаги съм се старал моят да бъде, достатъчно променлив и гъвкав, за да мога да работя и в театъра, и в разказа, и за киното, да пиша и есета, и романи, да се приспособявам към конкретния материал, върху който работя, а не да пригаждам този материал към една предварително избрана и непроменлива форма на изява. Търсил съм и продължавам да търся разностранността.“
Посочват се следните доказателства:
— В „Младите лъвове“ се използуват последователно гледните точки на един либерален интелектуалец-космополит, един наивен американски евреин и един войник от Хитлеровата армия, за да co изложат някои морални дилеми, свързани с Втората световна война;
— В „Смут в ефира“ се разказва за лова на вещици в радиоразпръскването (и зараждащата се тогава телевизия) в САЩ, чиито жертви са човечността и почтеността — онези хора, които стават прицелна точка на политическата десница, готова да унищожи професионално всеки, заподозрян в симпатии или дори само в толерантност към комунизма, и едновременно са прицелна точка на онази част от левицата, която е в плен на доктринерски уклони;
— В „Люси Краун“ проблемите са по-стеснени социологически, книгата е хроника на разрива на един брак и неговото отражение върху детето в продължение на 20 години. Ъруин Шоу мисли така: