На следващия ден се срещнахме в хотела ми на вечеря, както бе уговорено. След като се нахранихме, джентълменът извади някакви документи от дипломатическото си куфарче. Снишавайки малко гласа си, той започна да ми разказва подозренията си за международната конспирация, целяща създаването на единен световен ред. Документите, които държеше в ръцете си, съдържаха списък на хора от Съединените щати, за които се смяташе, че са въвлечени в заговора. Той ми подаде документите, за да ги разгледам.
Списъкът от имена беше нещо като „Кой кой е сред американските лидери“. Той включваше високопоставени членове на правителството, представители на частната индустрия, образованието, пресата и другите средства за масова информация, армията и водещите финансови среди. Някои от имената съвпадаха с тези, на които се бях натъкнал в моето изследване за Федералния резерв и световната икономика. Изглежда, имаше общ знаменател - всеки от този списък беше или член на Съвета за чуждестранни връзки, или член на Тристранната комисия, като някои от тях членуваха и в двете организации едновременно.
В следващите няколко минути ние се впуснахме да си разменяме информацията за това, което вече знаехме, а то, естествено, не бе много в момента. Тази информация ми даде необходимия тласък да се захвана с разследване на Съвета за чуждестранни връзки и на Тристранната комисия. Въпреки че бях попадал на имената на тези организации и преди, все още не бях положил съгласувани усилия в разследването им.
Най-сетне срещата ни приключи. На път за хотелската стая имах чувството, че главата ми ще се пръсне - бях претоварен с информация.
Ако бях научил тези сведения от някой друг, не знам дали щях да ги взема насериозно. Но имайки предвид кой беше този човек, аз наистина нямах друг избор освен най-малкото да се съобразя с това, което той бе казал. Освен това, когато сравних новата информация с информацията по финансовите въпроси, която вече притежавах, видях, че всичко това има общ смисъл. Неговата информация подкрепяше моите собствени констатации.
Тази нощ не спах много. Продължавах да се чудя какво означава всичко това и как то ще се отрази на моето бъдеще. Защо този човек сподели точно с мен своята информация? Тази среща просто още едно съвпадение на обстоятелствата ли беше или опит на Бога да привлече вниманието ми?
Скоро след завръщането си в Щатите започнах това, което по-късно стана разследване на Съвета за чуждестранни връзки (СЧВ), Тристранната комисия и сродни на тях организации, като междувременно продължих да събирам информация по въпросите на световната икономика. През същата година открих също така, че всичко това има и религиозна страна. Скоро започнах да прекарвам по-голямата част от свободното си време в разследване на това, което неопределено наричах движение към единния свят. Изследването бе изтощително, но аз чувствах вътрешен подтик да върша това, дълбоко в себе си знаех, че Господ иска от мен това.
След близо две години на проучване бях вече в състояние грубо да сглобя историята на развитието на Съвета за чуждестранни връзки и негово влияние върху Съединените щати. Надявах се да разбера истинската му цел и мисия. Историята започва с една организация, която се нарича „Илюминати“.
Илюминати
„Илюминати“ е таен сатанински орден, основан в Ингол-щат, Бавария (Германия), на 1 май 1776 г. от Адам Вайсхаупт7, виден франкмасон. Организацията е издънка на висшето или просветлено франкмасонство и съществува като своеобразен орден в ордена. Дейността на „Илюминати“ е тясно свързана с мощната френска масонска ложа „Гранд Ориент“. Името на ордена, дословно „просветлените“, означава, че неговите членове са посветени в тайното учение на Луцифер, който съгласно доктрината на просветленото масонство е носител на светлината или източник на просветлението. „Илюминати“ е създаден с една цел - да осъществи плана на висшето фран-кмасонство за създаване на нов световен ред, като за това те трябва да намерят достъп до ключовите политически кръгове в европейските правителства и да се опитат да повлияят на решенията на европейските лидери, в качеството си на техни съветници.
Що се отнася до различните правителствени ръководители, които „Илюминати“ си набелязва за подривната си цел, Вайсхаупт отбелязва: