Затова наш дълг е да ги обградим с негови [на „Илюмина-ти“] членове, тъй че простосмъртните да не могат да имат достъп до тях. Тогава ние ще можем да прокараме най-добре интересите на ордена. Ако някой е по-склонен да се вслушва в князете, отколкото в ордена, той не е подходящ за ордена, той не е пригоден за него и не трябва да се издига по-високо. Ние трябва да направим всичко, което можем, за да осигурим издигането на хора на „Илюминати“ във всички важни държавни служби.
Чрез този план ние ще управляваме цялото човечество. По този начин и с тези най-прости средства ще хвърлим всичко в огън и пламък. Длъжностите трябва да бъдат така разпределени и планирани, че тайно да можем да влияем на политическите дела1.
За да успее стратегията на ордена, дейността му и имената на неговите членове трябва да останат в тайна. Затова но-вопосветените са заклевани да пазят тайна чрез полагане на кървава клетва, която им показва какво ще им се случи, ако някога напуснат ордена или разкрият неговите планове. Като друга мярка за сигурност кореспонденцията на ордена се води
чрез символи и псевдоними. Псевдонимът на Вайсхаупт например е Спартак.
Орденът получава много голям тласък на Конгреса на масоните във Вилхелмсбад, проведен на 16 юли 1782 г. Тази среща е „включвала представители на всички тайни общества както мартинисти, така и франкмасони и илюминисти, които днес наброяват не по-малко от три милиона души по целия свят2.“ Това помага на илюминистите да затвърдят властта си над ложите в Европа и да бъдат считани за неоспорими водачи на движението за единен свят. Историчката Неста Уебстър отбелязва:
Това, което се е случило на този конгрес, няма никога да стане известно на външния свят, защото дори онези хора, които са били привлечени в това движение несъзнателно, неволно и тогава за първи път са чули за истинските замисли на лидерите, вече са били дали клетва да не разкриват нищо. Един такъв честен масон, граф Дьо Вирьо, член на Мартинистката ложа в Лион, връщайки се от конгреса във Вилхелмсбад, не могъл да скрие уплахата си и попитан за „трагичните тайни“, които е донесъл със себе си, отговорил: „Няма да ги издам. Мога да ви кажа само, че това е много по-сериозно, отколкото мислите. Изтъканата конспирация е така добре замислена, че ще бъде невъзможно за монархията и църквата да избягат от нея.“ „От този момент нататък - казва неговият биограф М. Коста Дьо Борегар - граф Дьо Вирьо е можел Да говори за ма-сонството само с ужас3.“
На конгреса е решено главната квартира на просветленото масонство да се премести от Бавария във Франкфурт, който вече се е превърнал в крепост на Ротшилдови и на международните финансисти4. Естествено следващото съюзяване между фамилията Ротшилд и „Илюминати“ ще се окаже изгодно и за двете страни, защото разширява влиянието им из цяла Европа5.
Само след около десет години съществуване орденът „Илюминати“ е разкрит и разобличен от баварското правителство в резултат на получените ценни сведения от посветени в ордена. Ръководителите на Бавария бързат да конфискуват тайните документи на ордена. Тези оригинални документи на „Илюминати“ след това са изпратени до всички европейски ръководители, за да ги предупредят за заговора6. Някои от тези ръководители обаче вече са попаднали под влиянието на ордена. А онези, които още не са се поддали на „Илюминати“, намират плановете му за толкова възмутителни, че не вярват, че нещо подобно е възможно и отказват да вземат предупреждението насериозно.
Неверието става най-важният фактор, който работи в услуга на масонството. На почтените граждани не им е лесно да повярват, че съществуват толкова зли по природа хора, които всъщност се опитват да вземат управлението на света в името на Луцифер (Сатаната). Това звучи по-скоро като тема, подходяща за филм за Джеймс Бонд, отколкото като факт от реалния живот. Но колкото и да е трудно да се повярва, опитът за създаване на нов световен ред, който разкрих, е бил и остава действителен.
Въпреки че няколко членове на ордена в крайна сметка биват преследвани от баварското правителство, повечето от посветените успяват да избягат и са приети от различни европейски управници. Например Вайсхаупт намира убежище при херцога Сакс-Гота, където остава до смъртта си през 1811 г.7
Когато „Илюминати“ е разкрит, неговите опити вече са се разпространили в много страни, включително и Съединените щати. От 1776 г. насам най-малко трима президенти на Съединените щати предупреждават обществото за дейността на „Илюминати“ в тази страна. Един от тези президенти е Джордж Вашингтон.
Много съм чувал за престъпния и опасен план и доктрините на „Илюминати“. Нямам намерение да се съмнявам, че доктрината на „Илюминати“ и принципите на якобинците не са се разпространили в Съединените щати8.