Малко преди убийството си президентът Линкълн предупреждава:
В резултат на войната на трон бяха възкачени корпорациите, ще последва ера на корупция във високите сфери, а финансовата сила на страната ще се опита да удължи властта си, работейки в ущърб на хората, докато богатството бъде събрано в ръцете на неколцина и републиката бъде разрушена. В този момент чувствам по-голямо безпокойство за сигурността на моята страна от всякога преди, дори повече, отколкото в разгара на войната12.
През 1913 г. постоянните усилия на просветленото масон-ство най-сетне са възнаградени със създаването на системата на Федералния резерв, който осигурява на европейските илюминисти постоянно влияние в американските финанси и наред с това им осигурява все повече пари за напредъка на каузата им.
Част от тези пари ще отидат в края на краищата за финансиране на Съвета за чуждестранни връзки, който е създаден под влияние на един човек, наречен Едуард Мандел Хаус.
Полковник Хаус, както го наричат, е агент на „Илюминати“, верен на интересите на картела Ротшилд - Варбург - Рокфелер за единен свят, който служи като негов агент в Белия дом131. За пръв път той става известен в цялата страна през 1912 г., ко-гато работи по издигането на кандидатурата на Удроу Уилсън за президент. След избирането на Уилсън той става най-дове-реният личен съветник на президента. Хаус е за Уилсън това, което по-късно Хенри Кисинджър ще бъде за Ричард Никсън; несъмнено той е доминиращата фигура в Белия дом. Упражнява особено силно влияние в областта на банковото дело и външната политика.
Неговите постижения като главен съветник на Уилсън са много. Наред с другите неща той успява да убеди Удроу Уилсън да подкрепи и да подпише учредителния акт на Федералния резерв, превръщайки го по този начин в закон. По-късно, след като разбира какво е направил, президентът Уилсън разкаяно казва: „Неволно разсипах своята страна8.“
По време на Първата световна война, която започва година след приемането на закона, Хаус изпълнява секретни мисии в Европа като главен външен дипломат на Уилсън. Не минава дълго време и той успява да въвлече Съединените щати във войната (април 1917 г.). Когато войната свършва през 1918 г., Хаус работи прилежно, за да подпомогне плана за създаване на общество на нациите. Основано отчасти с пари на Рокфе-лер, Обществото на нациите е трябвало да бъде първата политическа стъпка към създаване на световно управление15.
В резултат на съветите на Хаус президентът Уилсън ста -ва главният говорител на Обществото на нациите и е смятан публично за основен негов архитект, макар в действителност истинският виновник да е Хаус.
Какви били ужасът и объркването на Уилсън, когато той не могъл да убеди дори собствената си страна да се присъедини към организацията. Американският народ, упражнявайки силен натиск върху Конгреса да отхвърли договора, се противопоставя категорично на това движение към глобализъм -така Съединените щати остават извън обществото.
Неучастието на Съединените щати в Обществото на нациите представлява огромен неуспех за полковник Хаус и интернационалистите. Не може да има световно управление без участието на световната ръководна сила. Обаче неуспехът се оказва само временен. Глобалистите си вземат поука от опита и никога вече не подценяват силата на американския народ или на Конгреса. За да е сигурен, че подобен инцидент няма да се случи втори път, картелът действа чрез Хаус и неговите съучастници, за да основе Съвета за чуждестранни връзки.
Съвет за чуждестранни връзки
Справочникът на Съвета за чуждестранни връзки от 1936 г. дава следните подробности относно основаването на организацията:
На 30 май 1919 г. няколко ръковоДни членове от Делегациите на Парижката мирна конференция се срещнаха в хотел „Мажестик“ в Париж, за Да обсъДят основаването на межДунароДна групировка, която Да съветва съответните правителства по межДунароДните въпроси. СъеДинените щати бяха преДставлявани от ген. Тъкър Х. Блис (шеф на щаба на Американската армия), полк. ЕДуарД М. Хаус, Уитни Х. ШепърДсън, д-р Джеймс Т. Шотуел и проф. Арчибалд Кулидж. Великобритания неофициално бе представлявана от лорд Робърт Сесил, Лайонъл Кюртис, лорд Юстис Пърси и Харълд Темпърли. На тази среща бе решено предложената организация да се нарече Институт по международни работи. На срещата от 5 юни 1919 г. учредителите решиха, че най-добре би било да се организират отделни структури, които да си сътрудничат. Затова те създадоха Съвета за чуждестранни връзки с главна квартира в Ню Йорк и сродната организация Кралски институт по международни работи в Лондон, известен още като Chatham House Study Group, за да дава съвети на британското правителство. Помощната организация, Институтът за тихоокеански връзки, бе основана, за да се занимава изключително с Далечния изток. Други организации бяха основани в Париж и Хамбург, като хамбургският клон бе наречен Институт за външна политика, а парижкият клон - Център за изслеДване на външната политика...'6