Накратко казано, разбрах, че се правят планове в световен мащаб за пускането в обращение на нови пари - най-малкото няколко големи страни планираха също да пуснат нови пари. Това бяха Швейцария, Великобритания, Япония, Канада, Франция, Германия, Австралия, Бразилия и др.
Поразрових се още малко и открих, че няколко страни вече бяха пуснали нови банкноти с различни стойности. Повечето от тези банкноти имаха две общи неща - празни места с размера на около петцентова монета, обикновено в лявата страна на банкнотата, и метални ленти, които дават възможност специални устройства да откриват парите, когато те преминават през летища или международни граници. (Някои от тези банкноти са представени на следващите страници.)
Ако поставите банкнотите срещу светлината, на празното място ще видите триизмерни изображения (холограми). Едва видимите за невъоръженото око изображения винаги представляват изтъкнати личности и не могат да бъдат репроду-цирани на копирни машини. Очевидно са били съгласувани усилията в международен мащаб. Носеше се слух, че парите по-късно ще получат едно общо изображение, което ще ги свърже в единна международна парична система.
Откакто за първи път научих за планираните нови пари, минаха вече няколко години, но по някаква неизвестна причина тяхното издаване се бави. Според информацията, която имам, ако в близко бъдеще трябва да навлезем в свят с единно световно управление, то следващата стъпка от финансова гледна точка ще включва установяването на международна валутна система. Обаче поради бързия напредък на електронните банкови технологии и доказаната готовност на клиентите да се адаптират бързо към тези промени нараства вероятността този етап да бъде прескочен и да се премине направо към електронна система (без използването на пари в брой). Ако силите, които ще управляват света, установят, че обществеността е готова за такава промяна, те няма да се поколебаят да преминат направо към електронна система, пренебрегвайки големите инвестиции, които вече са направили за новата валута.
Ако това е вярно, основният фокус на международните финанси ще се измести към въвеждането на дебитните карти, които бързо печелят одобрение поради своето удобство. За да направиш покупка, картата ти трябва да премине през сканиращо устройство. След успешната идентификация в банковата ти сметка автоматично се вписва като дълг съответната сума. Готовността на клиентите да възприемат една-единствена карта за употреба в цял свят вече се проверява чрез кредитната карта и телекомуникационната индустрия - повечето хора са виждали интригуващата телевизионна реклама на АТ&Т: „Един свят... една карта.“
Щом веднъж дебитната карта бъде широко възприета, ще са налице всички условия за следващата и последна стъпка - прикачването на личен идентификационен код към всеки индивид, код, без който той не би бил в състояние нито да продава, нито да купува. Технологията за такава световна електронна система е налице, вече са проведени и експерименти с белязване на хората в няколко страни.
Напредват и други технически разработки. В не толкова далечно бъдеще стоките по рафтовете на нашите бакалии може да бъдат маркирани с невидим код от ивици. Универсалният стоков код (UPC1) върху опаковката на стоката, от който много хора се оплакват, понеже е неприятен за окото, пак ще си бъде там, но само скенерът ще може да го чете. Започне ли масовото преминаване към невидим стоков код, времето, ко-гато човешките същества ще бъдат татуирани с подобен знак, вече не е далече.
Реалистично е да се очаква осъществяването на този процес да започне през 90-те години на нашия или в началото на следващия век.
Ако глобалистите постигнат своето, такава система би могла да заработи още през 1994 г.
Изследвайки тези глобални процеси на финансово развитие, открих, че нашите пари са във властта на няколко души, посветили се на каузата на единното световно управление.
Приетото напоследък междущатско банково законодателство направи възможна тази централизация, като позволи големите банки да погълнат със застрашителна скорост по-малките. Например в област, обхващаща дванадесет щата, простряла се от Нова Англия до Каролина, три нюйоркски су-пербанки упражняват контрол върху 85 процента от банковите авоари.
Най-напред малките местни банки бяха купени от по-го-лемите вътрешнощатски банки. После по-големите регионални банки купиха тези големи вътрешнощатски банки. След като този процес приключи, регионалните банки се сляха с нюйоркските супербанки в безпрецедентни обединения, до-като се стигна дотам, че само няколко банки вече контролираха почти всичко. Всичко това се случи в края на 70-те и началото на 80-те години. Същият този процес сега се повтаря в останалата част на страната.