Universal Product Code. Б. пр.
Пет английски паунда (умалени)
Двадесет френски франка (умалени)
Десет австралийски долара (умалени)
Десет германски марки (умалени)
По това време знаех малко по този въпрос, все още се плъзгах по повърхността на нещата. Скоро щях да открия, че силите, стоящи зад големите банкови обединения, вече непряко контролират американската банкова индустрия посредством системата на Федералния резерв. Така стоят нещата още от основаването му през 1913 г. Противно на общественото мнение Федералният резерв не е правителствена институция. Това е частна корпорация, собственост на акционери.
Допреди няколко години обаче имената на тези, които притежават Федералния резерв, бяха една от най-строго пазените международни финансови тайни, по силата на изискванията на закона за Федералния резерв самоличността на акционерите от клас А от Федералния резерв да не се разкрива.
Г. Р. Е. Макмастър, издател на финансовия бюлетин „Ри-пър“, бе в състояние да определи кои са основните собственици на Федералния резерв благодарение на контактите си с Швейцария и Саудитска Арабия. Според Макмастър първите осем акционери са банки „Ротшилд“ - Лондон и Берлин, банки „Братя Лазар“ - Париж, банки „Израел Мойсей сейф“ - Италия, банка „Варбург“ - Хамбург и Амстердам, банка „Братя Леман“, банка „Кун&Лоуб“ - Ню Йорк, Чейс Манхатън банк - Ню Йорк, и Голдман&Сахсбанк - Ню Йорк. Тези финансови кръгове притежават системата на Федералния резерв чрез приблизително триста акционери, които се познават помежду си и често са в близки отношения.
Големи банкови маневри и измами съпровождат приемането на закона за Федералния резерв. Първоначалното предложение за централна банка, управлявана от частни финансови кръгове, е внесено от сенатора Нелсън Олдрич(дядо по майчина линия на днешните братя Рокфелер) като законопроект „Олдрич“. Конгресът обаче прозира в скритите намерения на онези, които подкрепят законопроекта, осъзнавайки про-тивоконституционността на такава система. Ето защо той отхвърля законопроекта със силната подкрепа на малкото банково лоби3. Малко по-късно обаче същият законопроект само с малко на брой минимални изменения е представен отново под различно име и е приет като закон за Федералния резерв (официално закона „Оуен-Глас“).
Тези, които водят опозицията срещу закона „Олдрич“, ре-шили, че са спечелили битката и са виновни за това, че напускат поста си. Много от тези хора били излезли в коледна ваканция, когато законопроектът е повторно внесен и приет от Конгреса на 23.XII.1913 г.
Федералният резерв е създаден от своите основатели така, че който управлява банката на Федералния резерв в окръг Ню Йорк, всъщност управлява системата. За всички практически цели банката на Федералния резерв в окръг Ню Йорк „е“ самият Федерален резерв. В момента повече от деветдесет от стоте най-големи банки на Съединените щати са разположени в този окръг.
Акционерите от клас А контролират системата, защото притежават акциите на най-големите банки - членки на Федералния резерв, в Нюйоркската банка на Федералния резерв. Контролният пакет се държи от по-малко от дузина международни банкови организации, като само четири от тях се намират в Съединените щати. Останалите дялове са в Европа, като най-влиятелните от тях са на фамилията Ротшилд в Лондон. Всеки един от американските собственици е по някакъв начин свързан с тази фамилия. Сред тях са Рокфелерови, които несъмнено са най-могъщите от американските акционери на Федералния резерв. (Рокфелеровите дялове във Федералния резерв са концентрирани в Чейс Манхатън банк.)
Фамилията Ротшилд, както щях да открия по-късно, е свързана с масонския орден още от края на XVIII в. Тогава тя все още е относително малък, но амбициозен банков концерн, разположен във Франкфурт, Германия. Чрез коопериране с тайните общества обаче Ротшилдови успяват да разширят банковите си операции в останалите европейски страни, извличайки изгоди от обширния международен бизнес и политическите контакти на масонството, което вече добре се е укрепило в целия континент. От своя страна масонството се нуждае от пари, за да финализира опитите си за изграждане на нов световен ред, а Ротшилдови могат да осигурят такива средства. Следователно отношенията са взаимноизгодни.