Към 20-те години на XIX в. Ротшилдови вече са водеща банкова фамилия в Европа, управляваща най-бързо проспе-риращите банкови къщи във Франция, Англия, Австрия, Италия и Германия. Операциите в тези страни се извършват под надзора на петимата братя Ротшилд, всеки един от които контролира различна страна. Онези банкери, които се съюзяват с Ротшилдови и с масонския орден, по правило стават богати. Онези, които не правят това обаче, разбират, че ще им е много трудно да успеят.
В края на XIX в. Ротшилдови започват да финансират и различни американски индустриалци. Те правят това главно чрез фамилия Варбург от Германия, които са съдружници в „Кун&Лоуб“ - Ню Йорк. По този начин ротшилдовско-масон-ските кръгове намират достъп до управлението на финансите в страната. И двете фамилии - Варбург и Кун-Лоуб - по-късно ще станат главни акционери във Федералния резерв, а Пол Варбург - пръв председател на Управителния съвет на Федералния резерв.4 5
Чрез своите американски и европейски агенти Ротшил-дови започват да финансират Рокфелеровата династия „Стандарт ойл“, стоманодобивната империя на Карнеги, както и железопътната система на Хариман4. Рокфелерови, които по-късно чрез брак се свързват с фамилията Карнеги, започват да финансират много от водещите американски капиталисти чрез Чейс Манхатън банк и Сити банк - банки, които отдавна вече принадлежат на Рокфелерови.6 Много от тези семейства на капиталисти сключват бракове с представители на фамилията Рокфелер, тъй че към 1937 г. вече се очертава „почти непрекъсната линия на роднински връзки между Рокфелерови и половината от най-богатите шестдесет семейства на наци-ята“.5
Дължащи много голяма част от богатството си на Рокфе-лерови, тези фамилии са останали лоялни съюзници на „семейството“. Рокфелерови от своя страна дължат колосалното си състояние на Ротшилдови и остават в по-голямата си част лоялни към тях и към техните европейски съдружници. Като резултат от тази верига голяма част от американското корпоративно богатство в основата си произхожда от старите пари на Европа и е свързано с масонските интереси за единен свят.
Към 1980 г. компанията „Стандарт ойл“ - Охайо, собственост на Джон Д. Рокфелер, която рафинира 90% от всичкия суров нефт в САЩ, вече е започнала международната си екс-панзия7. Джон Д. и неговото семейство стават обект на не-колкократни разследвания от страна на Конгреса заради нарушения на антитръстовото законодателство и обвинение в конспирация, но разследванията не могат да попречат на успеха на фамилията. Членовете й винаги успяват да изпреварят с една-две стъпки федералното правителство.
Така например през 1911 г. Върховният съд постановява, че „Стандарт ойл“ в Ню Джърси нарушава антитръстовия закон „Шърман“8. В резултат на това холдинговата компания е разпусната и нейните дялове са разпределени сред тридесет и три компании, за да бъде разтурен монополът. Въпреки това обаче скоро става ясно, че всичките нови компании са собственост на същите хора (Джон Д. Рокфелер притежава 25% от капитала във всяка една от фирмите) „и че няма и намек за конкуренция между тях“9. Издънките на първоначалния тръст „Стандарт ойл“ включват „Стандарт ойл“ - Ню Джърси (днес „Ексън“), „Стандарт ойл“ - Ню Йорк (днес „Мобил“), „Стандарт ойл“ - Калифорния, „Стандарт ойл“ - Индиана, „Стандарт ойл“ - Охайо („Сохайо“), „Марътън“, „Филипс 66“ и „Шеврън“10.
През 1966 г. в резултат на разследване на Конгреса, ръководено от конгресмена Райт Патман от Тексас, се установява, че четири от седемте най-големи нефтени компании в света са под контрола на фамилията Рокфелер11. Според по-ранно съобщение на „Ню Йорк таймс“ най-голямата от тях - „Стандарт ойл“, Ню Джърси („Ексън“) - контлорира други 321 компании, включително „Хъмбълойл“ и венецуелската „Криол Петро-лиум“, които от своя страна пък са сред най-големите корпорации в света12. Към 1975 г. Рокфелерови вече имат контрол над най-големия пакет акции в „Атлантик Ричфилд“ (ARCO) и се смята, че контролират също така и „Тексако“13. Разкрито е и, че Рокфелерови управляват главните джойнт-венчъри посредством „Ройъл дъчшел“, която е в ръцете на онези кръгове, които са заинтересовани от единен свят14.
От основаването на Федералния резерв досега консерваторите в Конгреса правят последователни опити да ликвидират резерва и силите, които стоят зад него - всяко десетилетие ражда поне един смел опит за разкриване на конспирацията. Конгресменът Чарлз Линдбърг-старши, баща на прочутия авиатор, е сред хората, които са против приемането на закона за Федералния резерв и по-късно провежда разследване в картела. В резултат на това си е имал неприятности.