Когато законът за Федералния резерв бива приет, Линд-бърг предупреждава:
„Този законодателен акт създава най-огромния тръст на земята. Когато президентът (Уилсън) подпише този законопроект, ще бъде узаконена невидимата власт на ПАРИЧНАТА СИЛА... Най-лошото законодателно престъпление на столетието е извършено с този банков и паричен закон“15.
Усилията на Линдбърг да разкрие заговора са последвани от тези на конгресмена Луис Т. Макфаден, който председателства Парламентарната комисия по банково и парично дело в продължение на десет години през 20-те и 30-те години на ХХ в. Срещу живота му се извършват три покушения. Най-напред стрелят срещу него във Вашингтон, окръг Колумбия. След това е сложена отрова в храната му. Третият опит за съжаление е успешен. Мистериозната му смърт става по време на посещение в Ню Йорк. Като причина за смъртта в смъртния акт е посочена „сърдечна недостатъчност“, въпреки че много хора смятат, че е бил отровен.
През 50-те години конгресменът Каръл Рийс от Тенеси оглавява комисия, станала по-късно известна като Комисията „Рийс“, която провежда пълно разследване на основните фондации, освободени от данъци, свързани с международния финансов картел. Разследванията се съсредоточават върху онези фондации и тръстове, контролирани от фамилиите Рокфелер, Форд, Карнеги, а също така и фондациите „Гугенхайм“. Разкритията за богатството и властта на тези институции са толкова поразителни, че много депутати в Конгреса решават, че трудно може да се вярва на тази информация.
През 60-те и началото на 70-те години конгресменът Райт Патман от Тексас също разследва манипулациите около фондациите и Федералния резерв. Използвайки влиянието си като председател на Парламентарната банкова комисия и по-късно като председател на подкомисията по вътрешната финансова политика, той многократно се опитва да разобличи заговора за единния свят, призовавайки към проверки на Федералния резерв и дори прави постъпки за анулирането на закона за Федералния резерв. По неизвестни причини обаче констатациите на всяка една от комисиите не успяват да привлекат вниманието на информационните средства. Патман, подобно на онези, които са минали по този път преди него, често изразява безпокойството си от това, че медиите не отразяват въпроса. Веднъж той заявява:
„Разкритията, които направихме за Управителния съвет на Федералния резерв, са шокиращи и скандални, но те се отпечатват само в протоколите на Конгреса, които се четат от малцина“16.
През 70-те и 80-те години конгресменът Лари П. Макдо-нълд е този, който застава начело на усилията срещу новия световен ред. През 1976 г. той пише увода на „Делото Рок-фелер“ - книга, разкриваща финансовите холдинги и тайните намерения на фамилията Рокфелер. Книгата разкрива, че Рокфелерови притежават 200 тръста и фондации, а броят на фондациите, контролирани от фамилията към тогавашния момент, може да възлиза на хиляди. Такъв контрол е възможен, защото банките на Рокфелер, като Чейс Манхатън банк например, от своя страна са попечители на много други американски фондации, притежавайки правото да инвестират и да гласуват основния капитал на тези институции чрез управителния съвет. Макдонълд предупреждава американското общество с думите:
„Делото Рокфелер“ не е фикция. Това е сбито, силно и будещо страх представяне на това, което може да бъДе най-важното събитие на нашия живот - настъплението на Рокфелерови и техните съюзници за създаване на единно световно управление, което ще събере суперкапитализма и комунизма под един покрив - тяхната власт.
За повече от сто години, изминали от дните, ко-гато Джон Д. Рокфелер използва всички възможни нечестни стратегии, за да създаде гигантския нефтен монопол, са написани толкова много книги за Рокфеле-рови, че може да се напълни библиотека. Чел съм много от тях. И зная с положителност, че никой не се е осмелил да разкрие най-съществената част от историята на Рокфелер - че фамилия Рокфелер и нейните съюзници стриктно изпълняват, поне през последните петдесет години, план за използване на икономическата си власт за постигане на политическа - най-напред в Америка, а след това в останалия свят.
Конспирация ли е това? Да, убеден съм, че съществува такъв заговор в световен мащаб, планиран в продължение на няколко поколения и невероятно злонаме-рен.“17
Предупреждениетона Макдонълд е написано в заглавната част на бюлетин на Конгреса с дата ноември 1976 г. През годините, които следват, възпрепятстван от отказа на медиите да отразят неговите констатации, той пренася мисията си на улицата, като говори открито срещу тези сили в цялата страна. Смелите усилия на Макдонълд обаче са прекъснати внезапно на 31 август 1983 г., когато загива на борда на самолет на корейските авиолинии 007, който „случайно“ се отклонява в съветското въздушно пространство и „случайно“ е свален.