Съобщенията за това събитие в медиите са оскъдни и се появяват за кратко време, в резултат на което инцидентът скоро е забравен. Въпреки че дейността на Макдонълд е широко известна на средствата за масова информация и на Ка-питолийския хълм, не се споменава нито веднъж публично нищо за факта, че той е ръководил опит на Конгреса да разкрие това, което той нарича опасна международна конспирация. Ако този факт бе съобщен на американския народ, то това би променило напълно начина, по който се гледаше на този инцидент.
Вероятността американски конгресмен, намирайки се на борда на голям пътнически самолет, да бъде свален от съветските военни е по-малка от едно на един милион. Като се имат предвид променливите, които влизат в уравнението, тя може да е по-скоро едно на милиард. И въпреки това от нас се очаква да повярваме, че това е било само случайно съвпадение, както искат да вярваме, че неотдавнашната смърт на сенатора Джон Хайнц и на бившия сенатор Джон Тауър в две различни самолетни катастрофи също така бяха съвпадения.
Тауър бе явен критик на Източното ведомство (термин, често използван от консервативните законодатели за назо-ваване на политическите и финансовите кръгове, стоящи зад единния свят). Въпреки че самият Тауър се бе свързал с различни организации на единния свят, той имаше силно развито чувство за добро и зло, особено що се касае до нашата национална сигурност, и беше известен като човек, който върви срещу течението. Ударът бе върнат, когато определени членове на Конгреса, верни на каузата за единен свят, се обединиха срещу него в мръсна кампания, която завърши с отказ да бъде одобрена кандидатурата му за министър на отбраната на Съединените щати.
Обиден от недоказаните твърдения, направени, за да се оклевети името му, Тауър започна да пише книга, разказваща неговата история. Дискусионната книга, която остро критикува противниците му в Конгреса, бе публикувана наскоро. Катастрофата с неговия самолет на 5 април 1991 г. дойде малко след излизане на книгата.
Един ден по-рано (на 4 април) сенаторът Джон Хайнц умря при самолетна катастрофа близо до Филаделфия. Механизмът за приземяване внезапно бе отказал. Изпратен бе хеликоптер уж да го провери, а всъщност само да доведе докрай станалото, като самият той се блъска в самолета. Две необикновени злополуки наведнъж - най-напред механизмът за приземяване отказва, а после спасителният летателен апарат се разбива в самолета.
И двамата - Хайнц и Тауър, бяха членове на елитно сдружение, подкрепящо единния световен ред, известно като Съвет за чуждестранни връзки. Те също така бяха работили в могъщите сенатски банкови и финансови комисии и знаеха много за тези неща. Може ли да са знаели прекалено много? Въпреки че се случват злополуки, колко дълго още ще искат да вярваме, че всичко това е просто съвпадение?
След ранната смърт на конгресмена Лари Макдонълд сенаторът ДжесиХелмз поведе усилията за разкриване на заговора. Досега нищо не се е случило с него. Сигурен съм, че той би бил благодарен на молитвите на християните в Америка за неговата безопасност.
Ярките изказвания на сенатора Хелмз, както и тези на неговите предшественици, влязоха в протоколите на Конгреса, без да получат никакъв отзвук в средствата за масова информация. Единственото внимание, което Хелмз успя да привлече, бе публичното му осмиване като човек, който винаги гласува консервативно.
През 60-те и 70-те години благодарение на усилията на конгресмените Райт Патман, Лари Макдонълд и други информацията започна да достига до американския народ. Създадоха се групи за действие от различни граждани, целящи да информират спешно обществеността. Но без съдействие от страна на медиите, техните усилия имаха много ограничен ефект, тъй като тези групи бяха принудени да разчитат главно на бюлетини, книги, издавани по частен път, и на лични контакти с хората, за да разпространят истината.
Подполковник АрчибълдРобъртс е личност, която впечатлява. Като директор на Комисията за възстановяване на конституцията той започна да прави изявления пред държавното законодателно тяло, информирайки избраните от нас официални служители на щатско ниво за измамата, която обгръща Федералния резерв. Неговата кампания, подтикваща държавните законодателни органи да анулират закона за Федералния резерв, започна на 30 март 1971 г., когато той изнесе доказателства пред Камарата на представителите на Уисконсин. На 19 април 1971 г. текстът на обръщението на Робъртс бе внесен в протоколите на Конгреса от конгресмена от Луизиана Джон Рарик.