— Значи вече не е нужно да се поддържа измислицата, че сте убили детето си.
— Точно така. И в резултат на това не е нужно да оставам в „Маунт Мърси“.
— Но за да ви пуснат, трябва да бъдете освидетелствана като психично здрава.
Констанс кимна.
— Което означава, че е трябвало да ме убедите, че сте наред.
— Така е. Но аз споменах и за втори отговор. Освен че ще ви убеди, че съм здрава, той би могъл да разреши и мъчителните ви колебания. Ако знаехте, че казвам истината, това щеше да ви помогне да преодолеете трудностите в разказа ми — трудности, които несъмнено са ви тежали.
Значи все пак я беше грижа за него — по един или друг начин. Най-малкото беше забелязала вътрешната му борба и го беше съжалила. В последвалото мълчание Фелдър откри, че в светлината на цялата тази нова информация обмисля аргументите, които ще представи за отменянето на въдворяването й. С растящ ужас осъзна, че нищо от онова, което му бе казала току-що, не може да се използва като доказателство. Историята й не би издържала дори на изслушване в съда. Трябваше да намери свой начин да се справи с лабиринтите на закона — и да докаже, че онова дете в далечна Индия е нейно, — но знаеше, че й го дължи… и не само това. Поне доказването, че детето е живо, щеше да е лесно — благодарение на напредъка в ДНК тестовете.
Искаше му се да зададе още толкова много въпроси, че откри, че не е в състояние да формулира дори един. И си даде сметка, че му е нужно време да смели всичко чуто. Време беше да си върви.
Взе двата плика и подаде стария на Констанс.
— Това по право е ваше.
— Бих била по-щастлива да знам, че се намира у вас.
Фелдър кимна и прибра двата плика в джоба на сакото си. Стана, но не си тръгна, а се поколеба за момент. Един важен въпрос все още очакваше отговора си.
— Констанс — каза той.
— Да, докторе?
— За… еликсира. Кога престанахте да го приемате?
— Когато първият ми пазител доктор Ленг беше убит.
Той се поколеба.
— Това притеснява ли ви?
— Кое?
— Ами… съжалявам, не мога да се сетя как да го кажа по-деликатно… имам предвид осъзнаването, че животът ви е бил изкуствено удължен чрез убиването на невинни хора.
Констанс го изгледа с дълбоките си неразгадаеми очи. Сякаш всичко в параклиса замря.
— Чували ли сте този цитат от Фицджералд? — попита най-сетне тя. — „Тестът за първокласна интелигентност е възможността да имаш две противоположни идеи в ума си по едно и също и време и да функционираш нормално“?
— Да, чувал съм го.
— Помислете върху следното. Аз не бях просто бенефициент от експериментите на доктор Ленг. Станах повереница на човека, който беше убил и обезобразил собствената ми сестра. Прекарах повече от сто години под покрива му, четях книгите му, пиех виното му, ядях храната му, водех приятни разговори с него вечер — и през цялото това време знаех кой е той и какво е направил на сестра ми. Рядък случай на противоположни идеи, не смятате ли?
Тя замълча. Фелдър беше поразен от необичайното изражение в очите й… На какво? Не можеше да определи.
— Така че ще ви попитам, докторе — това означава ли, че мога да се похваля с първокласна интелигентност, или че съм луда? — Тя замълча, дълбоките й очи проблеснаха. — Или… и двете?
И с тези думи Констанс кимна, взе отново книгата си и продължи да чете.
87
Д’Агоста се опасяваше, че старият бар може да е хлопнал кепенци. Не беше стъпвал в него от години. Малцина от колегите му изобщо знаеха за съществуването му — папратите в декоративните саксии гарантираха, че никое уважаващо себе си ченге няма да бъде сварено неподготвено там.
Пресният сняг скърцаше под краката му, когато зави от Весей на Чърчстрийт и с облекчение откри, че заведението още е на мястото си. През прозореца папратите изглеждаха ако не друго, то по-мъртви от всеки друг път. Д’Агоста се спусна по стъпалата и влезе.
Лора Хейуърд вече беше там. Седеше в дъното, на същата онази маса — голямо съвпадение, а? — с чаша пенлива „Гинес” в ръка. Вдигна очи към приближаващия Д’Агоста и се усмихна.
— Дори не знаех, че това място си има име — каза, докато той сядаше.
Д’Агоста кимна.
— „Вино Веритас“[46].
— Може собственикът да е познавач на вина. Или да е завършил Харвард. Или и двете.