Май все още не бяха забелязали светлината на фара му.
Свали автомата с лявата си ръка и без да пуска газта, нагласи оръжието на дръжката и се увери, че е превключено на автоматична стрелба.
Джиповете обаче вече бяха видели фара му и рязко се отклониха от пътя, за да продължат направо през пустинята и храсталаците.
Твърде късно. Той беше по-бърз и по-пъргав, а извън пътя джиповете не можеха да поддържат добра скорост. Приближи под ъгъл, насочи мотора към пролуката между двете коли и се понесе напред, като намали скоростта, за да се изравни с тях. Маневрата му позволи да види пътниците в двата джипа. Нужен му бе само миг да различи уплашеното лице на Хелън през задното стъкло на втората машина. Един мъж се подаде от първата кола и откри огън по него с пистолет. Пендъргаст даде газ и мощният мотор се отклони и се понесе успоредно на джипа. Пендъргаст изстреля откос от нивото на гърдите си. Джипът рязко зави, поднесе, преобърна се и избухна в огнена топка.
Втората кола бързо намали и се оказа далеч назад. Пендъргаст наби рязко задната спирачка, зави, като вдигна огромен облак прах, и се озова с гръб към градчето и с лице към джипа. Зачака да види как ще реагират противниците му.
Вместо да спре и да се бие, колата зави и се понесе несигурно през неравния терен и ниските храсти към павирания път в края на града. Чуваше се постоянна стрелба, подчертавана от проблясъци огън от дулата.
Пендъргаст даде газ, обърна мотора на деветдесет градуса и се понесе след тях.
Бързо ги настигна, като се придържаше от южната страна, за да им препречи пътя и да принуди джипа да се движи на изток, по-далече от фабриките и селището. Но пътят към по-близката фабрика, осветен от улични лампи, наближаваше бързо.
От колата проехтяха още изстрели и куршумите се забиха в пръстта до мотора. Един мъж се целеше в Пендъргаст с пистолет от задния прозорец. Джипът обаче друсаше толкова силно, че почти нямаше вероятност да го улучат. Пендъргаст ускори отново и се понесе успоредно на джипа, като нагласи автомата за стрелба. Подалият се от прозореца мъж отново стреля напосоки.
Пендъргаст насочи мотора по сближаваща се траектория и даде газ: изцеждаше и последната капка мощност от машината. Изравни се с колата, стреля ниско и напред и спука предната гума. В същото време яростен залп от джипа улучи мотора, скъса веригата и машината поднесе. Пендъргаст бързо натисна двете спирачки, за да не се завърти безконтролно. Докато скоростта му рязко намаляваше, той скочи в един храсталак, а моторът се преобърна в някакво тясно дере.
Пендъргаст незабавно се изправи с автомат в ръце, прицели се и стреля по отдалечаващата се кола. Джипът вече се движеше несигурно заради спуканата гума. Откосът проби задната гума от същата страна, колата поднесе и спря. В следващия миг четирима мъже изскочиха навън, коленичиха до колата и откриха преграден огън.
Пендъргаст се хвърли на земята и се прицели внимателно. По-доброто му оръжие повали бързо един противник, после втори. Останалите двама потърсиха убежище зад колата и спряха да стрелят.
За съжаление.
Пендъргаст се изправи и се втурна напред — доколкото изобщо можеше да се втурне с ранения си крак. Продължаваше да стреля, като внимаваше изстрелите му да са високи.
Внезапно до колата изникнаха двама души. Единият влачеше Хелън с опрян в главата й пистолет, а другият — високият, мускулест белокос мъж, който бе пилотирал самолета — ги следваше приведен, като ги използваше като щит. Като че ли не беше въоръжен — или поне не стреляше.
Пендъргаст отново се хвърли на земята и се прицели, но не посмя да открие огън.
— Алойзиъс! — пронизително изпищя Хелън.
Пендъргаст се прицели отново. И зачака.
— Хвърли оръжието или ще я убия! — извика мъжът, който я използваше като жив щит.
Трите фигури се отдалечаваха от джипа, белокосият все така прикрит зад другите двама.
— Ще я убия, кълна се! — изкрещя мъжът. Но Пендъргаст знаеше, че няма да го направи. Хелън беше единствената му защита.
Мъжът стреля два пъти по Пендъргаст, но от сто метра пистолетът му беше безполезен.
— Пусни я! — извика Пендъргаст. — Искам нея, не вас! Пуснете я и ще ви оставя да си вървите!
— Не! — изкрещя мъжът.
Пендъргаст бавно се изправи и отпусна автомата.
— Просто я пусни — каза високо. — Няма да има проблеми. Имаш думата ми.
Мъжът стреля отново, но не улучи. Пендъргаст закуцука към тях, без да вдига автомата.
— Пусни я. Само така ще се измъкнеш жив. Пусни я.