Продължи с подробно описание на дълбочината, ъгъла и анатомията на прободната рана. „Имаме си работа с организиран и интелигентен убиец“ — помисли си Д’Агоста, когато чу колко ефективна е била раната за обезкървяването на тялото, как е накарала жертвата да замлъкне незабавно и кръвта й да изтече много бързо — само с един удар с остър като бръснач двуостър нож с дължина около десет сантиметра.
— Смъртта — завърши тя — е настъпила в рамките на трийсет секунди. Всички други порезни рани са били направени след това.
Пауза.
— Тялото е било разчленено с трион „Страйкър", може би като този до мен. — Тя посочи триона върху рафта до тялото. — Инструментът представлява клиновидно острие, което се движи напред-назад с висока скорост, задвижвано от сгъстен въздух. Предназначен е специално за рязане на кости и спира веднага щом достигне мека тъкан. Освен това е изработен така, че да не предизвиква разпръскване на костен материал и течности при рязането. Извършителят като че ли има голям опит в използването му. Необикновено голям опит. — Тя отново замълча.
Д’Агоста прочисти гърлото си. Топката в стомаха не беше изчезнала, но поне не застрашаваше да изригне.
— Значи е възможно извършителят да е патоанатом или хирург-ортопед? — попита той.
Дълго мълчание.
— Не е моя работа да правя предположения.
— Просто искам да чуя личното ви мнение, докторе. Не някакво научно заключение. Няма да ви карам да се подписвате под думите си. Е, какво ще кажете? — Опитваше се да говори меко, за да не я кара да се чувства заплашена.
Тя отново се поколеба. На Д’Агоста започваше да му просветва защо е толкова напрегната — сигурно се питаше дали убиецът не е някой неин колега.
— Струва ми се, че човекът, който го е направил, е с професионален опит — изтърси тя.
— Благодаря.
— Извършителят е използвал и други хирургически инструменти, за да среже плътта до кост… прецизността е забележителна… ретрактори за разделяне на плътта… документирахме следите… и, както казах, използвал е „Страйкър“, за да среже костта. Всички срезове са направени много прецизно, без никакви грешки, точно както хирург би направил ампутация.
Разбира се, с тази разлика, че кръвоносните съдове не са били прищипани или каутеризирани.
Тя прочисти гърлото си.
— Тялото е разчленено симетрично — един разрез на седем и половина сантиметра под коляното, един на седем и половина сантиметра над него, един на пет сантиметра над и един на пет сантиметра под лакътя. Ушите, носът, устните, брадичката и езикът също са били отстранени. Всичко това с хирургична точност.
Тя показа частите от тялото, подредени на втората маса до трупа. Ушите, носът, устните и други малки парчета бяха измити и изглеждаха като восъчни имитации или части от грима на клоун.
Д’Агоста усети как топката в стомаха му се стяга и нещо парещо се надигна в хранопровода му. Господи, май и чашата минерална вода беше грешка.
— Имаме също и това. — Пизети се обърна и посочи снимката, закачена на корковата дъска заедно с други фотографии от местопрестъплението. Д’Агоста вече го беше виждал на място, но въпреки това събра сили.
Върху корема на жертвата имаше съобщение, написано с кръв. То гласеше:
Гордеете ли се с мен?
Д’Агоста погледна специалиста по отпечатъци. Как му беше името? Сега беше негов ред и по блясъка в очите му си личеше, че има какво да каже.
— Да, господин…
— Кугелмайер — бързо и с готовност отвърна онзи. — Благодаря. Така. Свалихме доста пълна серия от тялото. Ляв и десен палец, ляв и десен показалец, десен среден, частични отпечатъци от дланите. Имаме и два чудесни отпечатъка от самото съобщение, при това не къде да е, а в кръвта на жертвата. Писано е с левия показалец.
— Добре — рече Д’Агоста.
Даже повече от добре. Убиецът беше проявил шокираща небрежност, за да остави отпечатъците си навсякъде. От друга страна, криминалистите на място не бяха успели да открият много други материали — никаква слюнка, сперма, пот, кръв или други телесни течности от извършителя. Естествено, намериха много косми и влакна — все пак беше хотелска стая, — но нищо, което да изглежда обещаващо. Никакви следи от ухапвания по тялото, никакви драскотини, нищо, което да осигури ДНК материал от убиеца. Все пак бяха снели много отпечатъци с надеждата да открият случайно останала ДНК и бяха уверени, че лабораторните анализи ще дадат резултат.