— Констанс — каза той и застана пред масата; чувстваше се неловко като ученик.
Известно време жената не отговори. Накрая кимна едва-едва и косата й леко се люшна.
— Доктор Фелдър.
От две седмици Фелдър си мислеше за този момент. И въпреки това този тих, старомоден глас успя да пръсне внимателно подготвените му мисли.
— Вижте, Констанс. Просто исках да кажа… ами че ужасно съжалявам. За всичко.
Констанс го гледаше с обезпокоителните си очи, но не отговори.
— Зная каква болка, страдания и унижения съм ви причинил и искам да разберете нещо — това е последното нещо, което бих поискал да причиня на пациент.
„Особено на уникален пациент като теб“, добави наум.
— Приемам извиненията ви — отвърна тя.
— В желанието да ви помогна проявих непредпазливост. Позволих си да бъда измамен. Всъщност всички си позволихме да бъдем измамени.
Последните му думи, целящи запазване на достойнството му поне отчасти, останаха без отговор.
— Добре ли се чувствате, Констанс? — попита той. В гласа му вече се долавяше загрижена нотка.
— Толкова добре, колкото би могло да се очаква.
Фелдър вътрешно трепна. За момент, докато той се чудеше как да продължи, мълчанието се проточи.
— Направих грешка — най-сетне рече той. — Но си взех поука от нея. Всъщност спомних си нещо. Една максима, на която ни учеха в университета — че за ефективното лечение няма преки пътища.
Констанс леко помръдна на стола си, раздвижи ръце. Едва сега Фелдър забеляза бинта на десния й палец.
— Не е тайна, че проявих особен интерес към вашия случай — продължи той. — Всъщност май спокойно мога да кажа, че никой не проявява по-голямо разбиране и съчувствие към състоянието ви от мен.
На лицето й за момент се появи кратка студена усмивка.
— Състояние — повтори тя.
— Искам да ви попитам дали не можем да продължим лечението от там, където бяхме стигнали, да започнем да работим отново в духа на…
— Не — прекъсна го Констанс. Гласът й бе приглушен, но въпреки това в него имаше толкова желязна решимост, че кръвта на Фелдър се смрази.
Той преглътна.
— Моля?
Тя заговори тихо, но твърдо, без нито за миг да откъсва поглед от него.
— Как изобщо можете да си помисляте за продължаване на така нареченото ви лечение? Заради вашата небрежност бях отвлечена и насилена. Заради желанието ви да се заемете професионално с пациент, когото смятате за екзотичен, бях държана в плен и едва не умрях. Не обиждайте интелекта ми, като се опитвате да ме направите съучастничка в собствения ви провал. Как можете да очаквате да ви се доверя отново? А нали именно доверието е основно изискване за успеха на лечението? Разбира се, ако наистина се нуждая от лечение — което е оскърбително предположение от ваша страна.
Страстта, с която изрече това, изчезна толкова бързо, колкото се бе появила. Фелдър отвори уста и отново я затвори. Нямаше какво да каже.
В настъпилата тишина някой почука на вратата.
— Доктор Фелдър? — обади се Остром от другата страна. — Десетте ви минути изтекоха.
Фелдър се опита да се сбогува, но откри, че не може да направи дори това. Затова леко кимна и се обърна към вратата.
— Доктор Фелдър — тихо каза Констанс.
Фелдър се обърна.
— Сигурно бях прекалено груба с вас. Можете да ме посещавате от време на време, ако желаете. Но трябва да идвате само като познат, а не като лекар.
Фелдър внезапно беше залят от вълна на облекчение — и благодарност.
— Благодаря — каза той, зачуден на собствения си прилив на чувства, докато излизаше в ярко осветения коридор.
5
Д’Агоста беше реквизирал главната заседателна зала на детектив Дюро на Полис Плаза 1. След аутопсията бе направил грешката да изпие три кафета и да изяде две кексчета в „Старбъкс“ в лобито и сега в стомаха му протичаше нещо, което май нямаше връзка с нормалното храносмилане.
Един без пет. Господи, очертаваше се дълъг ден. Проблемът бе, че въпреки напредъка дотук имаше лошо предчувствие относно случая. Много лошо предчувствие. За пореден път се зачуди къде ли се е дянал Пендъргаст. С голямо удоволствие би споделил наученото с него, за да чуе неофициалното му мнение. Случаят си беше точно за него. Проктър, който тъкмо беше излязъл от болницата и се бе върнал в къщата на Ривърсайд Драйв, не го беше чувал. Констанс не знаеше нищо. Никой не вдигаше телефона в апартамента в „Дакота"; мобилният на Пендъргаст също беше изключен.