Думите му бяха толкова неочаквани, че на Кори й се зави свят. Къде можеше да отиде, по дяволите? Разбира се, майка й още беше в Медисин Крийк, Канзас, но Кори се беше заклела, че по-скоро ще умре, отколкото да стъпи отново в онази дупка.
— Баща ми живее край Алънтаун — рече тя колебливо.
Пендъргаст — изражението му отново бе станало отнесено — кимна.
— Да. Помня, че го спомена. Знаеш ли къде живее?
Кори вече съжаляваше, че е споменала баща си.
— Имам адреса му. Не съм го виждала, откакто заряза майка ми, което прави към петнайсет години.
Пендъргаст се пресегна и натисна един бутон под масичката. След миг Проктър се появи на прага на библиотеката. Дори с патерицата изглеждаше ужасно силен.
Пендъргаст се обърна към него.
— Проктър, обади се на транспортни услуги, ако обичаш. Поръчай им да откарат госпожица Суонсън на посочения от нея адрес край Алънтаун, Пенсилвания. Осигури й също три хиляди долара и нов мобилен телефон.
— Разбира се, сър.
Кори погледна Проктър, после пак Пендъргаст.
— Не мога да повярвам! Нима ми казвате да подвия опашка и да бягам?
— Вече обясних, че е необходимо. Ще си на много по-сигурно място при баща ти, особено като се има предвид, че не си имала наскоро контакти с него. Трябва да изчезнеш поне за месец, може би два. Използвай само пари в брой. Никакви кредитни и дебитни карти. Изхвърли стария си телефон, унищожи картата му и прехвърли ръчно номерата от списъка му в новия. Свържи се с мен… тоест с Проктър, когато решиш да се върнеш.
— Ами ако не искам да оставам при скапания си баща? — кипна Кори.
— Хората, в чиято тайна квартира си нахлула и от които си откраднала уличаващи документи, не бива да се подценяват. Не бива в никакъв случай да те откриват.
— Но… — Това не беше реално. Явно полудяваше. — Ами училището?
— Каква полза има един мъртвец от училище? — хладно рече Пендъргаст.
Кори скочи.
— По дяволите, какво ви става? — Млъкна и се вгледа в него по-внимателно. — Да не сте болен?
— Да.
Чак сега, Кори забеляза потта по челото му. Господи! Наистина беше болен. Това обясняваше много неща. Помъчи се да потисне раздразнението си. Беше преживяла много ужаси през последните няколко седмици и може би Пендъргаст беше прав със съвета си да продължи да се крие.
— Извинете. — Тя седна рязко на стола. — Просто идеята да бягам не ми харесва. Кои са онези хора и какво става, по дяволите?
— Боя се, че тази информация ще те изложи на още по-голяма опасност.
— Нека остана и ви помогна с онова, което ви тормози. — Кори успя да се усмихне. — Навремето бяхме добър екип.
За първи път Пендъргаст сякаш прояви някакви чувства.
— Оценявам жеста — каза тихо. — Наистина го оценявам. Но не се нуждая от помощ. Всъщност в този момент ми е нужно единствено уединение.
Тя сви устни. Беше забравила каква досада може да е Пендъргаст.
— Проктър чака — каза той.
За момент Кори само го гледаше. После, без да каже нито дума, стана, взе раницата и излезе от библиотеката.
След като Кори си тръгна, Пендъргаст остана да седи неподвижно в затъмнената стая и чак когато чу далечния звук на затваряща се врата, стана и отиде до една от книжните полици. Издърпа един особено голям и пожълтял стар том, при което се чу приглушено изщракване. Целият шкаф се плъзна настрани и разкри яка месингова решетка, зад която имаше солидна кленова врата — скритият сервизен асансьор до сутерена на имението. Пендъргаст влезе в кабината, натисна бутона и се спусна долу, след което продължи по дълги тайни коридори до старо стълбище, изсечено в самата скала, което се спускаше на спирала надолу в мрака.
В огромното разхвърляно мазе Пендъргаст продължи през смътно осветени стаички и галерии, наситени с миризмата на вековете, докато не стигна до помещение с дълги маси, отрупани с модерно лабораторно оборудване. Запали осветлението и отиде при устройство, напомнящо на кръстоска между факс и модерен касов апарат. Седна пред машината, включи я и натисна един бутон отстрани. От предната част на устройството излезе широка табла с множество малки къси епруветки. Пендъргаст взе една и я задържа между палеца и показалеца си. После извади от джоба на сакото си ланцет, убоде другия си палец, взе кръвна проба, постави я в епруветката, вкара я в машината, натисна няколко копчета и зачака.
16
Д-р Фелдър пресече Седемдесет и седма, зави на ъгъла на Сентръл Парк Запад, изкачи няколкото широки стъпала и се озова в слабо осветеното преддверие на Историческо дружество на Ню-Йорк. Сградата неотдавна бе подложена на мащабна реставрация и Фелдър огледа с любопитство преддверието. Макар че галериите и библиотеката бяха претърпели значителна модернизация, институцията като цяло изглеждаше пуснала здраво корени — или може би вградена — в миналото, което ясно си личеше и от тирето в името Ню-Йорк.