— Май си падам по старомодните неща — отвърна Д'Агоста.
Гибс огледа дъската.
— Добре изглежда. Само дето не мога да разчитам много добре почерка ви.
Д’Агоста си каза, че Гибс просто се опитва да се държи приятелски.
— За жалост добрите сестри от „Светия кръст“ така и не успяха да ме научат на краснопис.
— Жалко. — Гибс като че ли не намираше нищо забавно в това. После се оживи. — Радвам се, че ви откривам в този късен час. Просто минавах да оставя нещо.
Сложи куфарчето си върху разхвърляното бюро на Д’Агоста, вдигна закопчалките, отвори го и извади дебела папка. Без да каже нито дума, но с видима гордост я подаде на Д’Агоста.
Лейтенантът взе папката. На корицата се мъдреха емблемите на ФБР и Отдела за поведенчески науки, а отдолу пишеше:
Федерално бюро за разследване
Отдел за поведенчески науки и
Национален център за анализ на престъпления с употреба на насилие
Анализ на поведението — Отдел 2
ХОТЕЛСКИЯТ УБИЕЦ: ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА
Профил и модел на поведение
Преценка на опасността от бъдещи престъпления
— Доста бързо действате — каза Д’Агоста, докато претегляше доклада в ръце. — Значи сте го кръстили Хотелския убиец?
— Такива сме си във ФБР — отвърна Гибс и се разсмя. — Винаги лепваме име на всяко нещо. Вестниците го кръстиха с какви ли не имена, така че просто избрахме най-подходящото.
Д’Агоста се съмняваше, че хотелиерите и кметът ще харесат прозвището, но премълча. Смяташе да върви по свирката на ФБР, та дори да му е за последно.
— Привлякохме всичките си ресурси за случая — каза Гибс. — Защото, както ще видите от оценката, смятаме, че Хотелския убиец тепърва започва и убийствата най-вероятно ще станат по-чести. На всичкото отгоре си имаме работа с изключително добре подготвен и организиран извършител. Случаят вече е голям, но ще стане огромен, ако не го спрем.
— Това копие за мен ли е?
— Определено. Приятно четене.
Гибс се обърна да си тръгне и едва не се сблъска с мършава фигура в черно, която неизвестно как се бе материализирала на прага.
Беше Пендъргаст.
Изглеждаше като същинско зомби. Нямаше как иначе да се опише — дрехите висяха по него като погребален саван, очите му бяха станали почти бели, лицето бе изпито като на труп.
— Извинете — объркано каза Гибс, докато опитваше да се размине с него. Но вместо да му направи място, Пендъргаст му се изпречи на пътя, като в същото време му протегна ръка. На приличащото на смъртна маска лице заигра призрачна усмивка.
— Старши специален агент Гибс? Аз съм специален агент Пендъргаст.
Гибс се закова на място, но бързо се окопити и стисна ръката му.
— Радвам се да се срещнем, агент Пендъргаст. Ъ-ъ-ъ, познаваме ли се?
— Уви, не — рече Пендъргаст. Тонът му беше толкова нехарактерен за него, че Д'Агоста се изправи на нокти.
— Виж ти, виж ти — каза Гибс. — И какво ви води насам?
Пендъргаст влезе в кабинета и мълчаливо посочи дебелата папка в ръцете на Д’Агоста.
Гибс се смути.
— Да не би да сте… зачислен по случая с Хотелския убиец? Съжалявам, това наистина е изненада… Никой не ме е уведомил.
— Никой не ви е уведомил, агент Гибс, защото още не съм зачислен по случая. Но ще бъда. О, да. Със сигурност ще бъда.
Объркването на Гибс се засили и явно му беше трудно да запази добрия професионален тон след неприятната новина.
— Разбирам. И ако мога да попитам… от кой отдел сте и каква е специалността ви?
Вместо отговор Пендъргаст постави уж приятелски ръка на рамото му.
— Виждам, агент Гибс, че двамата с вас не само ще бъдем колеги по случая, но и добри приятели.
— Очаквам го с нетърпение — малко смутено рече Гибс.
Пендъргаст го потупа по рамото и, както му се стори на Д’Агоста, леко го побутна към вратата.
— Ще се видим утре, нали, агент Гибс?
— Да — каза Гибс. Беше успял да се овладее, но явно беше раздразнен и лицето му потъмняваше. — Да, ще се видим. И тогава ще се радвам да си разменим акредитивите, да науча за опита ви и да установя връзка между отделите ни.
— Ще поддържаме връзка, докато не ви втръсне — каза Пендъргаст и му обърна гръб, сякаш го отпращаше.
След кратко колебание Гибс си излезе.
— Какво става, мамка му? — тихо попита Д’Агоста. — Току-що си спечели смъртен враг… Какво те е прихванало?