За да ни има!
Да-а-а-а… Ще цаня майстори. Ще съградя оня дом, който винаги съм искал! Че къща и дом не са едно и също. И мисля, че намерих онова — другото… Което прави от къщата дом, от силата — мъдрост и от страстта — щастие. Ще дочакам да се радвам на деца и внуци. Ще ги гледам как растат, неподозиращи нищо за потеклото си, тайната за което ще отнеса при новия Бог.
Но не завинаги — не: те ще си спомнят. Разбира се, че ще си спомнят! И ще ни простят. Нали тъкмо на това ги учи новият Бог?…
И пътят ще ни изведе от плесента на забравеното минало. Незнайният път…
И ще го следвам.
Поне за времето, което ми остава.