— Ей, я да се обадим на Гомес и да се омитаме оттук.
Дийн се вцепени, като я видя. Прониза го кинжал от мрака на нощта.
— Братче, харесвам я, харесвам я…
Нямаше как, вървяхме дълго подир нея. Накрая тя прекоси шосето, за да се обади по телефона от един мотел, Дийн се престори, че търси някакъв номер в телефонния указател, а всъщност целият се бе изопнал от напрежение да я гледа. Опитах се да завържа приказка с приятелките на хубавата кукла, но те не ни обърнаха внимание. Гомес пристигна с раздрънкан камион и отнесе момичетата. Дийн остана на пътя, притиснал ръце към гърдите си.
— Ох, братче, за малко не умрях…
— Защо, дявол да те вземе, не я заприказва?
— Не мога, не можах…
Решихме да купим няколко бири, да се върнем при Франки и да слушаме плочи, Придвижихме се на автостоп с торба, пълна с бирени консерви. Малката Джанет, тринайсетгодишната дъщеря на Франки, беше най-красивото момиче на света и скоро щеше да стане страхотна мадама. Най-хубавото в нея бяха дългите й тънки чувствителни пръсти, с които сякаш говореше; напомняше на Клеопатра, закършила ръце в нилски танц. Дийн седеше в най-отдалечения ъгъл на стаята, гледаше я с присвити очи и само повтаряш: „Да, да, да.“ Джанет усети, че е привлякла вниманието му, и потърси закрила при мен. В началото на същото това лято ние двамата бяхме прекарали дълги часове в разговори за книги и за дребните неща, които занимаваха мислите й.
7
Тази нощ не се случи нищо: легнахме да спим. Събитията се развихриха на другия ден. Следобед отидохме с Дийн в центъра на Денвър по наши си работи и да проверим в пътническото бюро дали няма кола към Ню Йорк. Късно следобед, когато вече се връщахме по „Бродуей“ към къщата на Франки, Дийн внезапно се вмъкна в един спортен магазин, спокойно взе от щанда една софтболна топка и си излезе, като я подхвърляше в дланта си. Никой нищо не забеляза; никой не забелязва такива неща. Беше сънен напечен следобед. Продължихме по улицата, подавайки си топката.
— Утре сигурно ще се обади някоя кола в пътническото бюро.
Една моя приятелка ми бе дала четвъртгалонова бутилка бърбън марка „Олд Гранд-дад“. Отворихме я, щом стигнахме у Франки. От другата страна на царевичната нива, която се намираше зад къщата, живееше разкошно хубаво момиче, което Дийн се опитваше да свали от момента на пристигането ни. Там се забърка белята. Дийн метна твърде много камъчета по прозорците и уплаши момичето. Както си пиехме бърбъна в разхвърляната дневна сред кучетата, пръснатите играчки и унилите разговори, Дийн току изтичваше през задната врата на кухнята, прибягваше през царевичната нива, хвърляше камъчета и подсвиркваше. От време на време Джанет също се показваше навън, за да види какво става. Но изведнъж Дийн се втурна в дневната пребледнял.
— Загазихме я, братче. Майката на момичето ме преследва с пушка и е повела цяла банда гимназистчета от улицата да ме претрепят.
— Не може да бъде! Къде са?
— Оттатък нивата.
Дийн беше пиян и не прекалено разтревожен. Излязохме заедно и прекосихме нивата, обляна в лунна светлина. По черния прашен път зърнах хора на групички.
— Ето ги, идват! — дочух.
— Почакайте — провикнах се. — Какво е станало, извинете? Майката се прокрадна някъде изотзад, нарамила тежка пушка.
— Този твой проклет приятел го прекали. Аз не съм от тия, дето викат полиция. Но ако приближи само още веднъж, ще стрелям, и ще стрелям на месо.
Гимназистчетата се бяха скупчили на едно място със стиснати юмруци. Аз също бях доста пиян, за да ми бъде все едно, но все пак успях някак да успокоя духовете.
— Няма да идва повече — обещах им. — Аз ще го вардя, брат ми е и ме слуша. Моля ви, приберете оръжието си и не се тревожете.
— Само още веднъж! — закани се тя непоколебимо и свирепо през мрака. — А като се върне мъжът ми, ще ви пратя него.
— Не си правете труд; брат ми няма да ви досажда повече, можете да сте сигурна. Успокойте се и всичко ще бъде наред.
Зад мен Дийн псуваше под мустак. Момичето надничаше от прозореца на стаята си. Аз познавах тия хора от преди и те ми имаха достатъчно доверие, за да се укротят поне за малко. Повлякох Дийн за ръката и се върнахме през лунните царевични бразди.
— Иха-а-а! — провикна се той. — Тази нощ ще се натряскам.
Влязохме при Франки и децата. Изведнъж плочата, която беше пуснала малката Джанет, вбеси Дийн и той я строши в коляното си: плочата беше с южняшка кънтри музика. Имаше запис и на едно от ранните изпълнения на Дизи Гилеспи, което Дийн ценеше много — „Конго блус“, с Макс Уест на барабаните. Беше подарък на Джанет от мен и когато тя се разплака, аз я подучих да вземе половинките и да ги доразтроши в главата на Дийн. Тя последва съвета ми. Дийн зяпна тъпо, но разбра. Разсмяхме се в един глас. Всичко се оправи. Тогава мама Франки пожела да излезем, за да изпием по една бира в някой от крайпътните салуни.