По-рано, в Сан Антонио, на шега бях обещал на Дийн, че ще му намеря момиче. Беше нещо като бас и предизвикателство. Едва бях спрял колата пред една бензиностанция близо до слънчева Грегория и един младеж с прокъсани обувки, понесъл голяма автомобилна козирка, дойде при нас и ми предложи да я купим.
— Харесва ли ти? Шейсет песо. Habla Español? Sesenta peso. Казвам се Виктор.
— Не — отвърнах шеговито, — купуваме сеньорити.
— Готово, готово! — извика възбудено той. — Аз намери момичета. Малко чакайте. Горещо сега — добави с отвращение. — Когато горещ ден, няма хубави момичета. Почакайте довечера. Искаш тая козирка?
Козирката не ми трябваше, виж, момичета исках. Събудих Дийн.
— Ей, събуди се, нали ти обещах в Тексас, че ще ти намеря момиче — хайде сега разкърши кокали и се събуди; момичетата ни чакат.
— Какво? Какво? — възкликна той и скочи изнемощял. — Къде са? Къде са?
— Тоя младеж, Виктор, ще ни покаже къде са.
— Ами да тръгваме, какво се бавим още! — Дийн изскочи от колата и подаде ръка на Виктор. Около бензиностанцията се навъртаха други момчета и се хилеха, половината от тях бяха боси, но всички до един носеха клюмнали сламени шапки. — Ей, Сал — обърна се към мене Дийн, — славно ще си изкараме следобеда! Много по-кефски, отколкото в денвърските комарджийници. Виктор, значи, имаш момичета, а? Къде? A donde? — провикна се той на испански. — Сал, чуваш ли ме как говоря испански!
— Я го попитай може ли да ни намери малко „чай“. Ей, момче, имаш ли маа-рии-хуаа-на?
Младежът кимна сериозно:
— Разбира се, веднага. Трябва да дойде с мен.
— Ихааа! Ехееей! Охооо! — зарадва се Дийн. Съвсем се беше разсънил и се мяташе напред-назад по задрямалата мексиканска уличка. — Хайде, тръгваме! — Аз раздадох на останалите момчета цигари „Лъки Страйк“. Изглежда, им бяхме много забавни, особено Дийн. Прикриваха уста с длани и шепнешком коментираха този откачен американец. — Виж ги, Сал; сак говорят за нас и ни оглеждат. Ох, господи, какъв свят!
Виктор се качи с нас в колата и потеглихме. През цялото това време Стан Шепард беше спал дълбоко и се събуди чак сега, посред вихъра на цялата тая лудост.
Напуснахме града през другия край, навлязохме в пустинята, завихме по прашен коларски път, по който колата се затресе както никога досега. Отивахме към къщата на Виктор. Тя беше кацнала на ръба на кактусова равнина, отгоре я засенчваха няколко дървета, кирпичена кутийка, в двора на която се размотаваха мъже.