— Няма нищо, бебче! — успокоих я. Трябваше да я подкрепям, за да седи на столчето си, иначе непрекъснато се свличаше. Не бях виждал по-пияна жена, и го само осемнайсетгодишна. Купих й ново питие, защото не спираше да ме дърпа за панталона — да се смиля. Изгълта го наведнъж. Не ми стигаше сърце да я възпитавам. Моята мадама беше трийсетинагодишна и се грижеше за себе си много по-добре. А тази венецуелка, която се гърчеше и страдаше в ръцете ми, изведнъж събуди в мен желанието да я отведа отзад, да я съблека и само да й говоря — така поне си казах. Замъглил ми се бе умът от желание по нея и по другото тъмнокожо момиче.
Бедният Виктор, през цялото това време стоеше, облегнал гръб на месинговия бар, или сновеше радостен нагоре-надолу, за да реда как лудуват тримата му американски приятели. Черпехме го с питиета. Очите му играеха по мадамите, но не би приел ни една от тях, защото беше верен на жена си. Дийн му запьха някакви пари. В тази луда бъркотия не бях в състояние да предвидя какво бе намислил Дийн. Дотам не беше на себе си, че дори не ме позна, когато се изпречих пред очите му. „Да-да!“ — само успя да измърмори. Като че ли това нещо нямаше край. Сякаш бяхме попаднали в дълъг фантастичен арабски сън в следобеда на някакъв друг живот — Али Баба и сокаци, куртизанки. Аз отново притичах до кабинката с моята мадама; Дийн и Стан си размениха момичетата, с които бяха прекарали досега; за известно време всички изчезнахме, така че зрителите трябваше да изчакат антракта. Следобедът взе да се източва и захладя.
Скоро над старата приказна Грегория щеше да се спусне тайнствена нощ. Мамбото не спря нито за миг, ехтеше все тъй ожесточено като безкрайно пътуване из джунглата. Не можех да отлепя очи от малката мулатка и царствената й походка дори тогава, когато намръщеният барман я принуждаваше да слугинства — да ни поднесе напитки например или да помете отзад. От всички момичета тук тя най-много се нуждаеше от пари; може би майка й бе идвала тъкмо за да вземе от нея, та да нахрани малките братчета и сестричета. Мексиканците са бедни. А на мен нито веднъж, нито веднъж не ми мина през ум да я приближа и просто да й дам малко пари. Имам чувството, че ако бях сторил това, тя щеше да приеме, но с презрение, а презрението от човек като нея би ме разтърсило. В умопомрачението на тези няколко часа аз всъщност бях влюбен в нея; безпогрешно долових в себе си онова туптене и пробождане в мозъка, онези въздишки и болка и най-вече нежеланието и страха да я доближа. Странно, но Дийн и Стан също не пристъпиха към нея; явно гордостта й бе причината тя да си остава бедна в този чудесен стар публичен дом, струва си да се помисли над това. По едно време видях Дийн да се накланя към нея вцепенен като статуя, но готов да побегне всеки миг, и видях как по лицето му се мярна объркване, когато тя го изгледа хладно и надменно, как се спря да си гледа корема, зяпна и накрая наведе глава. Защото тя беше кралицата.
Посред врявата Виктор изведнъж ни задърпа и взе да ни прави знаци като обезумял.
— Какво има?
Той положи всички усилия, за да го разберем. После изтича до бара, грабна сметката от бармана, който го изгледа сърдито, и ни я донесе да я видим. Тя възлизаше над триста песо или трийсет и шест американски долара, немалка сума за пропиляване в който и да е публичен дом. Но ние не можехме да изтрезнеем и не ни се тръгваше и въпреки че бяхме грохнали от умора, искахме да останем още при нашите хубави момичета в тоя чуден арабски рай, който най-после открихме към завършека на мъчителния, страшно мъчителен път; само че нощта се спускаше и трябваше да продължим до края; Дийн проумя това, взе да се мръщи, да мисли и да се опитва да се съвземе и най-после аз подхвърлих, че трябва веднага и завинаги да се махаме оттук.